Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване

Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме – колкото за по две малки с разредител:

- Рекоха ни умни хора, че единственият начин да стъпим за повече време в Европа било да приемем цивилизования неоколониализъм. И след като разни изостанали хора, дето мислят с понятия от Възраждането, надават неразумни вопли на възмущение, зрелите новокапиталистически поданици на чорбаджийска България кандисват.

Заговорва вековният опит и решават, че това е добра идея, че не бива със старомодни глупости като „свобода”, „независимост” да се спира историческия прогрес. Та нима негрите щяха да бъдат по-щастливи в дива Африка, отколкото в цивилизоването робство? В големите плантации те са успели да видят, чудят, научат туй-онуй, да се докоснат до истинска цивилизация.

Е, и ние сега зяпаме сериалчета, дзверим  се на обстановката, на живота на белите господари, но отдалеч това не става. В края на краищата демокрацията изисква труд, а не свобода.

В древна Атина, при демократа Солон, всички граждани - десетина хиляди на брой, са имали право на глас, общо са решавали всички проблеми, зачитали са мненията само на базата на полезността и логиката. И били щастливи в тая демократична справедливост, животът си вървял нормално. Който умеел - правел изкуство, които искал  пътувал и търгувал, който можел - градял обществения живот.

Ах, да - с една подробност. Дребна, не толкова съществена. За тая десетина хиляди демократи се грижели сто хиляди роби.

Роби - това са хора, подложени на насилствено цивилизоване.

Та и ние вече ставаме демократи - няколко хиляди демократични братовчеди и седем  милиона остатъчен електорат, недорасляци, подлежащи цивилизоване. Нали вождовете-демократ вече са направил от наше име цивилизационния си избор!

Това е историята - учи, че от нищо не се учим. Затова и дистибуторите  на разните  отворено - затворени общества бавно, но сигурно изчистват историята ни от робства (контактна зона на цивилизации, както промъмри един бивш министър), от фашизма, от  борбата срещу него, от разните му там скитници и терористи като Левски, Ботев, Бенковски.

Сетне ще дойде реда на нахалните, незнаещи кротко да седят край трапезата на властители, царе, осмелили се на пердашат гърците - тогавашния цивилизационен избор, тогавашната прогресивна общност - разните му там Симеоновци, Иван-Асеновци...

Да не говорим за цар Калоян, дето за векове ни развали отношенията с кротките западни завоеватели.

И за какво му е на един малък народ такава славна история? Я вижте новите брудери - американците, как гордо говорят за „антични” паметници отпреди двеста години, какви страхотни музеи са направели във всеки хамбар, дето е спал Вашинтон! Та даже показват като експонат нощното гърне със запазените излияния на първия си президент.

А ние говорим за хилядолетия славно минало, за векове история! Я да вземем гумичката и кротко да трием !

И да се учим! Ето – щели да въвеждат в училище нова матура,по граждански права.

И възрастните трябва да попрочетат нещичко. Иначе отиде ще знаем що е това демократично общество, демократична държава, демократи, демокрация?

Поне на теория да се подготвим. Пък на практика... След някой и друг век робство, т.е цивилизоване!