Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз пък - намесва се Митето - обичам студено кафе и горещи жени - и разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето за един месец го направила в ханша като телеграфен стълб.
А пък аз си пия питието и с цифри идеалите си изразявам:
- При мен всичко трябва да е точно. Жената да е с мерки 90-60-300...
Гледат ме ония ошашавени, не могат да си ме представят легнал върху тия Хималаи.
Та са наложи да пояснявам:
- Туй, последното, е мярка при шпагат...
И в този момент пристигна Васето от северния блок. Рожден ден имал, та преди официалните навлеци вечерта, искал с нормални хора да се почерпи. Викна по едно като начало, а ние го засипахме с бъдна благодат. Един му пожела нова любовница, друг - нова жена, та да не се охарчва по любовници, трети - кола, четвърти - четвърто, пети - пето ...
А Митето вдига чашката с оригинално менте и рече:
- Аз, драги, ти пожелавам здраве, крепко здраве, челичено здраве, железобетонно здраве...
Васето се възмути:
- Абе, братче, ти подиграваш ли ми се? Нали знаеш, че съм хипертоник, язваджия, с ревматизъм, задъхвам се...
Пък Митето го пекъсна властно:
- Знам, знам! А ти знаеш ли, че вече тръгна здравната ни реформа? Ей затова ти ги пожелавам тия неща, защото те зная какъв си болнав! Та днес човек трябва да притежава ненормално здраво здраве, за да посмее да се разболее.
© Георги Коновски Все права защищены