Глава втора – за мечтите ми

Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, портокали, лимони ще висят по клоните и ще чакат да ги изям. Никакви бацили и вируси, никакви болници и доктори. Никакви грижи за пари, заплати, наеми и заеми. Никаква работа и никакви началници.

И много, много приключения – с лъвове, тигри и други хищни зверове.

И спокойствие. Никакви вестници, радио и телевизия. Само звезди, мир и тишина.

А после израснах и забравих мечтата си. Докато тя сама не ме намери и дойде при мен неканена.

Сега не слушам радио – не обичам да ме лъжат. Не гледам телевизия – не обичам да ме мамят, при това гледайки ме право в очите. И вестниците оставих – не стига, че ме заблуждават, ами ме и карат да си плащам за това.

Началници, заплата, работа – вече нямам. Сутрин не закусвам, на обед минавам с един чай, вечер с нещо по-леко. Бананите, лимоните, портокалите са си тук, по клоните. По клоните на цените.

Затова пък имам време за мислене – храна за духа. Тялото го забравих. Болници и лекари не посещавам – нямам пари. Бацилите и вирусите, като влязат в мен, измират от глад.

Изобщо – сбъдна се мечтата ми. И така – докато стигна до края. Тук, под звездите, сред мир и тишина.

Където хората идват само на помен.