Калокерииии, калокери,.. лято, лятооо.... А

тинско лято,.. Атинска жега...

И колко е жегаво,   плюс 50 , 60 градуса на сянка ли, нека да е жега, динозаврите са измрели от студ

Климатиците бръмчат, щорите в офиса спуснати,.. само мързеливи прозявки нарушават идилията..

Долу в архива на Застрахователната компания, където работя, на ниво минус два етажа бе хладничко, даже кирия Лазариду е наметнала жилетката си...

Най-кефската работа един началник - Тя.. един подчинен  - Аз. Понякога идваше  служителка от горе, уж да заяви стара полица за търсене, приказваха на чашка кафе, а аз търсех из рафтовете..

Имахме си словесен код, '' Петро, можеш ли  да намериш еди какво си ,.. означаваше , намираш го, ама бавно-бавно , а ние ще си поговорим тука,...но, ако е  Петро, намери веднага нещото и ми подаде листче с номера на застрахователната полица, значеше намираш го бързо и да я няма тука..

Най-харесвах оправданието й '' Петроо, ох не ти взех кафе от горе,.. все забравям как го пиеш,.. иди да си вземеш '' ,.. значи, означаваше свободен си до полувин-един час, да те няма тук, до като говоря по телефона...Стаята й, офиса с една дума, беше остъклен, но при интерес всичко се чуваше.

Освен подреждането на папки, писма и други хартийки в архивата, задължение ми беше чиста тоалетна, чист офис-стая,...рафтове и пътеки,.. нямахме пререкания защото си вършех работата сътвестно, без да мрънкам,.. понякога се правех на глупак, което я разсмиваше, и беше много доволна, че не й задавам въпроси и ако ми сподели нещо знаеше, че няма да я изпея...

Акуратно завиваше употребените дамски превръзки в найлонова торбичка , по което разбирах за цикъла й и не се пречках пред очите й безпричинно в такива дни...Постепенно торбичките намаляваха,.. после секнаха,... уж се прави на пуританка пък малко бременна ,  си мислих...

- Ех, Петро, Петро,... отиде си животът, момчето ми,... и последният ферибот си замина ..- беше

изпъшкала веднъж - То и пътници нямаше , де

Не беше казвала да е била или сега  да е женена,.. не ме е питала и мен за това. Няколко пъти ходихме в едно село около летището , там живееха родителите й, оправях градината, нещо за боядисване ако има,или калдаръмените пътечки,...е плащаше ми разбира се. На отиване обикновенно даваше задачите за изпълнение, а на връщане доволно отчиташе резултата...

                     - Петро, забравих....

- Да, госпожо Лазариду,.. отивам да си взема кафе...няма нищо, случва се..

Из залите такава работа, че чак искри хвърчат,.. сърбат си кофето, говорят по телефона,.. местят папки от ляво в дясно и обратно. Климатикът бръмчи,.. работна среда сред лято...

В кафето няколко служителки се смееха тихичко на приключески разказ от миналото лято на Миконос на колежката Катерини, весела и жизнерадостна колежка,.. бяха като омагьосани,.. а тя с жестове обясняваше нещо

- Ех, само да кажат ваканцияяя,.. и тази година пак съм там,.. Миконоос,.. Миконос - припя тя

- Завиждаме ти, ти си свободна жена,.. а ние като се помъкнем..- замечтано казва една

- А ние пак ще сме на селото на мъжа ми,.. умръзна ми - подхвърли друга

-  Катя, сега ти е е паднало детето ми,.. върви и живей,.. сега е модерно, едно време се смеехме на тези дето ходят по островите...- допълни трета

- Ааа, Мйконос и нищо друго...- тържествено заяви Катерини,.. зависливи погледи я изгледаха от горе до долу...

                    По обяд  баш шефът тържествено съобщи

- Лятото е пред вас госпожи и господа,.. от утре сте във ваканция до края на месеца,.. на 30 август ще се видим отново..

Радостни възгласи огласиха Застрахователното дружество...

- Хайде на Миконооос,.. ще се видим таам...-  викаше  и Катерини....

                    След няколко сутрини  я гледам в автобус 304 , селският автобус за морето го бях кръстил., маскирана със слънчеви очила, шапка,.. да се оглежда като подгонена...

- О, кирия Катерини - помахах й с ръка - Има място,.. на море ли..Ела тук...

- А, господин Петро ,, на там, а ти,.. сам ли си..не си ли в родината си - и се огледа тайно

- Да, винаги ходя сам, по спокойно е и правя каквото си искам..- засмях се дружелюбно

Легнахме под един чадър, поръчах нес кафета,.. вадя дежурният стар английски Таймс, готов да се зачета в борсовите индекси,.. не че имам излишни пари , ами ей така за чуждо впечатление...

Катерини намаза краката си с крем, корема,... ръцете,.. погледна към мен

- С удоволствие ще те намажа, госпожо..

Внимателно намазах гърба, кръста,.. стегнати рамене си помислих,.. ау няма портокалова кожа по бедрата или дискове по корема,... хубаво парче.

- Искаш ли да поплуваме Петро,.. можеш ли да плуваш..

- Мога, но не чак толкова добре,.. аз не съм роден покрай морето,... в река и басейн, колко можеш да плуваш...- заоправдавах се аз

Станахме почти едновременно,. скришом се наблюдавахме,.. тя с бански, долнището  нещо като ластични гащета ''Адидас '',.. горнището с по-широки връзки, поддържащи добре изглеждащи гърди,..бедрата й се очертаваха под впитото долнище...Ох, появи се светлинка между краката й,.. като стругувани са,...или като две риби...

Заплувахме бруст,.. после тя продължи с кроул,.. следвах я.. Неусетно сме минали и вторите шамандури,  две или три мили от брега,... в открито море сме.,... Обърнахме се и се насочихме към брега...По пясъка оставаха стъпките ни,.. водата блестеше по телата ни..

- Изплаши ли се - попита тя

- На два пъти,.. първо, ако ти се схване кракът, как ще се върнем, и второ - ако спасителите дойдат да ни спасяват с катера, как ще платя глобата,.. не нося толкова пари...

- Благодаря за искреността Петро - и ме плесна приятелски по дупето -  Аз бях шампион по плувен маратон в гимназията, но до там... Нашите нямаха толкова  възможности да продължа да тренирам,... нали знаеш тук всичко се плаща, от музика до спорт,.. от живопис до театър...

Започнах да тренирам сама,... явих се на състезания, дисквалифицираха ме, защо и те не знаеха...

Имах гимназиален приятел, за да не изоставам от другите, започнах да пия противозачатъчни за да правим любов като другите,... наближаваха  състезанията, тренирах усилено,.. няколко дни преди старта взеха кръвни проби, урина от всички,... моите излезнаха полужителни, оказа се, че противозачатъчните съдържали мъжки хормони,.. наказание , забрана за състезания за три години,...

Псевдо приятелят ми, под влияние на родителите си ме изостави,... уж заради пробите,.. какви проби, какви анаболи,... ние бяхме от по-бедната средна класа...

- Как така , по-  бедна средна класа - изгледах я учудено

- Ще ти поясня,... в Гтрция има т.н. средна класа,.. но тя е бедна, средна и богата...

Бедната средна класа се стреми да е  средна,.. средната се стреми да е богата ,,,

Това беше причината, Петро....бедна средна класа

Урок номер 1 - не падай духом,.. записах университет,... учех, след обяд с мама ходихме да чистим офиси, жилища, ..или частни партита, така се породи и идеята ми '' Бях на парти там и там, .. бяха тези знаменитости,....'' гледаха ме зависливо и си спечелих неприязън, виждате  ли тази богаташка дето се прави на бедна...

На едно подобно парти, възрастен господин ми казва  '' Аз мога да те направя богата,... искам само твоето тяло..'' Добре де, ще бъда богата, а младостта ми, кой ще ми я върне...и го отрязах,

дали сгреших не знам...Завърших и започнах работа в Застрахователното дружество,.. успях да  закупя и жилище, е малко е,  и е в  Нея Смирни, но си е мое,.. независима съм.

Намерих и поредното разочарование,... музикант в таверна, добро момче на пръв поглед, 

наресах го,... а той влюбен до уши в певицата, едрогърдеста госпожа с два брака зад гърба си,.. излових ги и ги изгоних от апартамента..

Е, аз ли съм орисана лощо, а Петро...Надух ти главата , нали...Но и ти си добър слушател .

                   Нежният полъх на бриза галеше телата ни...

                   Хората се поспираха, гледаха ни,...шушукаха  си нещо и отминаваха...

                   Поогледах се,.. нормални сме,...прищипани в банските си , дали защото стоим като заковани и гледаме някъде в безкрая....

/ следва продължение /