Забелязвам аз една тенденция напоследък... Разпространява се между писателите, като маларична треска в африканско племе. Та именно те, успелите, на които мога само да завиждам (благородно, както се досещате), започнаха да добавят във всяка любовна история я пръчка канела, я щипка кориандър. Това, което се мъча да кажа е, че откакто Джоан Харис написа своя „Шоколад", всички луднаха по новото течение - „сготвена любов... Скоро ще се наложи да прехвърля библиотеката си в кухнята при останалите готварски книги.
Но откакто любимата ми Алиенде омаскари кама-сутра с чилийските си манджи, вече се почувствах длъжна да отвърна на удара... Извинете, ама къде отиват ТЕ, бe, великите писатели? Как ще оценят ефекта от шопската салата с голяма ракийца, погълнати на екс от тъмен балкански субект и то по няколко пъти, ако не им разкажем НИЕ, от анонимния тип...
Та така... Това е историята на най-личната мома на село Пъдарево - Пена и първия момък, пръкнал се пак у махалата - Гиньо.
А Гиньо беше страшен ...