-Господарят се прибира, отворете портите! - извика някой от слугите на двора.
Да, наистина бе той! Принцът се бе завърнал от далечния си поход в търсене на лечебното биле за своята принцеса.
Той слезе от коня си, коленичи и се прекръсти. След това пристъпи и влезе в двора на крепостта.
Хората започнаха да си говорят един на друг:
- Дали е успял?
- Не мисля, няма начин да е успял!
А принцът дори не им обърна внимание, а направо се насочи към вътрешната част на двора. Пред него се издигаше каменна статуя на жена в цял ръст.
Той застана пред нея и, поглеждайки я в очите, прошепна:
- Ти, мила моя, ти бе моята звезда в мрачното небе, ти, която ме закриля толкова време, а само теб не успях да спася!
Лицето му беше пребледняло, сълзи се стичаха от очите му, които, капейки по сухата земя, попиваха мигновено. Той наведе глава за миг, прегърна нозете и и с последни сили изрече:
- Без теб животът ми няма смисъл! Ако не мога да бъда с теб, не искам да живея, за мен светът не съществува! - още не б ...