Камъни
КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част на планината с дългата си сива огърлица, придаваща своеобразие на пейзажа в тази красива местност. И ехото тук говори с гласа на претъркалящия се отломен от скалата камък, и знае само неговите думи. В пукнатините на скалата спи грохотът на миналите бури и в тях почива споменът за птича песен. Когато кацне птица върху гръдта на камъка и звънливата ù песен огласи простора, в такива мигове опитвам от гъстата напитка на хванатата в погледа ми вечност. А старата чешма в ниското шие сребърната риза на тишината с тънкия гласец на течащата водна струйка от чучура.
Когато дойда в тъжни дни при тези камъни, разпръснати в нозете на скалата, усещам как пукнатините ù запълзяват към сърцето ми. В такива мигове се скъсва нишката от песента на славея, на веселия звън на водната струйка в коритото на чешмата и облак затулва веселото лице на слънцето. От висината на небето слиза синият вик на пространството, но аз не го чувам. Затихва танцът на игривите кръгове на падащата вода, умира дъгата в отраженията ù, и тревата в сянката на камъните не изглежда толкова зелена, а щурците със заострени лунни длета къртят отломъци от тишината.
Но, слава богу, че такива тъжни часове не ме спохождат често, а дойдат ли, успявам с красотата на пейзажа да ги отпратя бързо от сърцето си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Хаджидимитров Все права защищены
