Ден 18-ти от домашната карантина: тръгвам на експедиция до хола, с междинен лагер в антрето. За по-пълна илюзия, че съм в планината, отварям вратата на тоалетната и се провиквам за ехо. Вместо ехо, комшията отгоре ми крещи, че съм му стреснал котката и тя се е изпуснала на килима. С ново провикване му обещавам, че след карантината ще го обезщетя с нов килим, който от 10 години събира прах в мазето, след което разпъвам палатката в антрето. Преходът до хола е дълъг, освен това се нуждая от аклиматизация – от три седмици не съм отварял вратата му и въздухът вероятно ще ме убие, ако не съм подготвен. Самообдишвам се със специалния ми респиратор от вътрешна гума на велосипед и маркуч от бензинова помпа, бузите ми позруменяват от свежия кислород, след което се гмурвам в дебрите на съня. Сънувам генерал Мутафчийски, който ми се усмихва благосклонно.
Ден 19 -ти от домашната карантина. Събуждам се от птичи песни – кокошката от долния етаж пак крещи на мъжа си! Ставам, събирам оборудването и се ...