Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек.
Стената се молеше на нападателите, укривайки своята девственост в покоя на нощта... Вярваше в справедливостта, но виждаше омразата. Той... Той бе пийнал повече от обикновеното... Русата му коса и сиво-сините очи, загадъчния силует, ризата на ивици и сините дънки предизвикваха. От къде дойде, стената не видя. Просто бе отворил вратата и при затварянето се чу приглушен шум. Музиката в бара ставаше повече за обичайните посетители, отколкото за Него – и загадка, и екзотика… миражна сянка.
...Веднага привлече внимание, а брадатият мъж, червендалестият тип и момичето с късата рокля спряха започнатия разговор и гледаха като заслепени. Мъжът зад бара утихна и вече не сипваше питиетата. Миг.
Имаше н ...