- Като проява на обичта, неразделна част от Любовта, са искреността и правдата. Те вървят ръка за ръка и са в съгласие и хармония с благоразумието, мъдростта, предвидливостта и предпазливостта- продължава мисълта ми Светлината, която се появи отново.
Спомням си за голямата любов на учениците му към Христос. Заради Него те жертваха дом и семейство и тръгнаха след своя любим учител, като му отвърнаха с обич и вярност. За заслугата си към Него получиха голяма награда - дарбата да лекуват болни души и да парвят чудесата, които правеше учителят.
На тавана на стаята ми се появи ярка светлина, която излъчва сияние. Лилавата светлина се приближава до нея и двете се сливат. Сиянието се превръща в бяло- лилаво. Чувствам силни вибрации. Усещам силно присъствие. Затварям очи и се концентрирам. Облечен с червена манти, със синя лента през челото, Исус излъчваше ярка светлина. Явно идваше при мен, за да възпламени огъня, който бошуваше в гърдите ми. Напоследък ми се струпаха толкова много страдания. Щастлива съм, че ги имам. Благодаря на Бога, защото те отвориха очите ми. Дадоха ми възможност да преусмисля своите действия, мисли и чувства. Направиха ме да стана по-силна, защото след смъртта на съпруга ми Георги останах съвсем сама. Изключвам дъщеря ми и двамата ми внука Йордан и Георги. Сега за тях бях баща и майка. Научих се да се боря с най-големите трудности и да се справям с тях. С това станах примирена и спокойна. Научих се още по-силно да обичам истината, за да давам голямата си любов на Бога. А Той обединява в себе си - братство и обич в галактиките. Брат, на който трябва да даваме истинската си любов. Обич, която трябва да бъде силна и истинска. Галактика е понятие за пространството, в което живеят всички планети, което ще рече, човешки същности. Един необятен простор, изпълнен с красота и живот. Да би имал обикновения човек очите на ясновидеца, ще ахне от възхищение от това, което ще види около себе си. Хиляда сфери, слели се с песента на Космическата хармония и създали една оратория на цялата Вселена. А най-отгоре - Божествената спектрална светлина, в чиято аура се къпе безкрайният простор. Небе, небе и много синева. И тук-таме по някой приказен дворец. Това е светът на Божественото. Чин, чин, зън, зън - така пеят сферите. Танцуват приказен танц и в ушите се чува тих шепот: "Съвземи се, човече! Живей, истинно, и давай любовта си на твоите братя и сестри!"
Те пеят за изгряващато слънце, за приказния залез и любовта към всички същества в Природата.
Следва`
© Мария Герасова Все права защищены