3 апр. 2025 г., 00:03

"Казана дума - хвърлен камък"

359 2 10
2 мин за четене

 „Човек струва толкова, колкото струва думата му“- каква сила крие, мъдростта народна ... Всеки, който уважава себе си и държи на своя авторитет, трябва да говори честно ... И на всяка цена - да държи на думата си ... Като в популярната поговорка: „Казана дума - хвърлен камък“... Да се отричаме от дадената дума е недостойно и би било израз на слабост, непочтеност ... Казваме думата и - тя си тежи на мястото ... Със своята честна дума, потвърждаваме истинността на казаното ... Безкрайно важно е да държим на своята честна дума - тя би трябвало да е като закон за нас ... Да не спазиш дадената дума и да се отметнеш, особено за един мъж - какво е ... Никак не е случаен изразът “мъжка дума“ ... Е, нека не намесваме днешните политици... Думите, с които се изразяваме, идват от средата, в която ние сме отгледани, възпитавани, обучавани ... И също - от ценностната ни система, от самоусъвършенстването ... Думите крият мощ в себе си - те са много силно изразно средство ... Преди да ги изречем, трябва да помислим - веднъж изречени, думите не може да бъдат изтрити... А Христос казва: „За всяка дума ще давате отчет“... В лош момент - на гняв, една дума може да предизвика у другите разочарование, горчивина и понякога ние наистина говорим, без да се замисляме ... И може да обидим някого, а дори да се извиним, той не може да забрави дълго думата, която е образувала рана в него ... “Стара рана заздравява - ала лоша дума не се забравя“, гласи друга поговорка ... Но, думата може да изразява и определен подтекст, може да носи и топлота, надежда, вяра ... “Добрата дума - цена няма“, казва нашият народ ... Всяка дума, излязла от устата ни, би трябвало да отговаря на истината ... Не бива да говорим неверни неща, да празнословим... По-добре - нищо да не казваме, ако не можем да кажем добра дума на човек ... Има думи добри, малки думи със сила голяма... Говори, говори, замечтани дори, тези думи ги чакаме двама..., ( В. Ханчев)                                                                                                                            ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...