Класната на Вероника беше млада учителка. От новото поколение. Атрактивна и отворена към промените, тя бързо спечели симпатиите на вечно забързаните родители. Прекалено заети със собствените си дела, с мъка догонващи поредните гениални идеи за просперитет на управляващите, те разчитаха на класната да отдалечи техните потомци от пътя на налаганото очалгаряване. Или поне повечето от тях.
Всички я харесваха и бяха доволни, защото класът вървеше добре, постоянно се говореше за него и похвалите не спираха. Класът като цяло – да, но странно защо, започна да се усеща по-различно отношение към някои от децата. Най-голямо внимание тя отделяше на тези, които идваха с мобифони на училище и чиито родители се бяха определили като бизнесмени и, които рядко идваха на родителски срещи, а ако идваха, то това се забелязваше, най-вече поради факта, че редовно закъсняваха. След тях се нареждаха бабите-активистки. Тези мили създания не пропускаха да подкрепят всяко начинание и отделяха в името на бъдещето ...