Щиляна вървеше по горната улица вече четиридесет години. Това ù костваше десет-петнадесет минути повече, но се беше зарекла, че никога повече няма да мине покрай къщата на убиеца на детето си! С годините и ставаше все по-трудно да изкачва баира, но нямаше да се откаже. Маргарита бе нейното цвете – красиво и нежно, преливащо от доброта. Беше студентка в съседния град. Очакваше я невероятно бъдеще. Беше отличничката на випуска. Учеше инженерна специалност, в която жените трудно можеха да се докажат. Завърши първи курс с пълно отличие, което беше прецедент. Преподавателите бяха изумени от лекотата, с която решаваше задачите и се справяше с непосилния материал. Щиляна и мъжа й бяха много горди от постиженията на по-малката си дъщеря. Не можеха да се нарадват на успехите и и не спираха да се хвалят пред роднини и приятели. Всичко вървеше добре, докато един ден съседката няколко къщи по-надолу не звънна на вратата: - Лельо Щиляно, трябва да озаптиш дъщеря си – хванала се е с мъжа ми и му е з ...