Когато излязох от входа на сградата, навън ръмеше леко дъжд. Загърнах се по-плътно в палтото си и закрачих бързо. Не обичам да се мокря. Беше ранна пролет, онова време, когато дните ставаха все по-топли и по-топли, но дърветата още не бяха зелени. Не мислех за нищо, около мен се мяркаха безличните силуети на другите хора...
Знаех, че е след мен, от няколко дни ме следваше плътно всеки път, когато излизах някъде. Поддържаше доста голяма дистанция – около 50 метра, достатъчно, за да не привлича вниманието и все пак толкова близо, колкото беше необходимо да не ме изпуска от поглед. Беше дяволски добър, не знам от кога ме следва, но го правеше с умение и обиграност. Когато се обърнех рязко, никога не гледаше в мен – най-често съзерцаваше някоя витрина или зяпаше втренчено в часовника си. Никога не носеше едни и същи дрехи – всеки ден беше с нов костюм, за да не прави следенето твърде явно. Често дори си слагаше изкуствена брада или мустаци – още един признак на целенасоченото му намерение ...