Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресеше и плачеше тихо и безутешно. Не искаше да заспи. Затвореше ли очи, кошмарът оживяваше още по-страшен в съзнанието й... Тя бе красиво седемнадесетгодишно момиче, с прекрaсни големи зелени очи и дълга естествено червена коса. Беше щастливо и лъчезарно момиче, отличничка. Обичана от всичките си приятели. Тя бе готова да помогне на всеки с каквото можеше. Обичаше да се забавлява, намираше красота във абсолютно всичко... Обичаше живота... До преди 3 месеца. Тогава тя изживя най-кошмарното и жестоко нещо, което преобърна живота й и го превърна в ад... Точно преди 3 месеца имаше купон в къщата на най-добрата й приятелка. Всички се забавляваха както никога до сега - определено това беше най-добрият завършек на лятото. Тя си тръгна към 01:00 часа. Очакваше, че родителите й все още ще играят карти с приятели, ала в къщата беше прекалено тихо и тъмно. Светеше само в таванската стая, Тя си взе душ и се преоблече. Предположи, че родителите й търсят албума от сватбата им, защото наскоро говореха за него. Ала колкото и шум да вдигаше момичето, те не слязоха да я видят. Реши да се качи... Когато отвори вратата, подскочи назад от уплаха - пред нея стоеше мъж, облечен в черни дрехи, с клоунска маска на лицето, а в ръката си държеше окървавен сатър. Тя понечи да изкрещи, но той бързо се хвърли отгоре й и й запуши устата с ръката си. Тя се бореше да се освободи от него, но той взе някакво въже и я завърза за един стол, като залепи устата й, за да не крещи. Когато си надигна главата, пред очите й се разкри ужасна гледка... Тя затвори очи и се помоли това да е кошмарен сън, ала когато ги отвори отново, разбра, че е истина... Майка й висеше обесена с дебело въже на една греда, с обезобразено лице и тяло. Този изрод я беше изкормил и разпилял вътрешностите й по пода под нея. Кръвта все още капеше от безжизненото й тяло и къпеше органите й. Момичето заплака с тихи горчиви сълзи... Ала това не беше краят на кошмара... На пода до прозореца лежеше баща й, с прерязано гърло и също толкова жестоко изкормено тяло. Неговите органи не бяха извадени, ала сърцето му липсваше... Господи, нямаше го... така, както в момента и "клоунът" го нямаше. Тя не бе разбрала кога е излязъл от стаята. Дали ще се върне? Надяваше се искрено да дойде и да убие и нея, защото не можеше да понесе всичко това... Беше тихо в къщата, само от кухнята се чуваше тропане, което продължи около половин час. Какво правеше това животно там долу? Защо не дойдеше да я убие и всичко да приключи. Нямаше да се съпротивлява, желаеше смъртта си. Внезапно той се появи на вратата и държеше тенджера. Сипа нещо в една купа и й го подаде. При вида на свареното сърце, което беше на баща й, тя припадна. "Клоунът" седна на стол до нея и с тайнствена и злобна усмивка огледа таванската стая, цялата опръскана с кръв. Той бавно започна да яде супата си... Що за човек би направил нещо толкова отвратително и ужасно? След около час момичето се събуди, но вече не бе в смразяващият кръвта таван, а бе в спалнята за гости, вързана здраво за леглото. Заплака тихо и уплашено, а след малко "клоунът" влезе в стаята. В ръката си държеше джобно ножче, отвори го и започна да реже дрехите й, като нараняваше и тялото й. Толкова болеше, но тя не можеше да издаде нито звук, защото устата й все още бе залепена с тиксо. Извергът се полюбува на красивото й младо тяло и почна да я изнасилва грубо. Наслаждаваше се на болката, която се четеше на лицето й. През цялото време момичето бе със затворени очи и се молеше да я убие по най-бързия начин. Но молитвите й не бяха чути. Като приключи с нея, "клоунът" стана, прибра ножката си и изчезна в мрака на коридора. Тя чуваше бавните му тихи стъпки. Сърцето й биеше учестено - какво ли още щеше да направи този? Чу как входната врата се затвори и отново настана тишина в къщата. Тя дръпна ръцете си, за да се освободи от въжетата, и за нейно учудване успя. Явно той ги бе разхлабил преди да си тръгне. Тя бързо изтича до телефона и набра номера на полицията. Те дойдоха след около 20 минути. Изведоха я отвън и запечатаха къщата. Закараха я в най-близката болница. Лежеше тихо, загледана с празен поглед към една пукнатина на стената. Когато сестрата излезе, тя погледна към коридора на болницата и видя как един полицейски инспектор приближава към стаята й. Не му обърна внимание и продължи да гледа в пукнатината. Инспекторът влезе и седна до нея. Зададе й няколко въпроса, но устните й дори не помръднаха, за да му дадат някакъв отговор. Той разбра, че е безнадеждно и стана да излиза. В този момент тя тихо прошепна: -Клоунът... той беше... Не видях лицето му, но беше с маска на клоун... - това бяха думите й. Повече нищо не каза... Нямаше сили дори да говори. Полицаите започнаха разследване, ала нищо не откриха... "Клоунът" бе извършил идеалното престъпление!... Ала това не беше двойно убийство, както бе в докладите на полицаите, а тройно... Три седмици по-късно изписаха момичето от болницата, но тя нямаше други роднини, затова се наложи да се върне в къщата си. Толкова спомени й навяваше, толкова болка и страдание се носеха из тежкия въздух. Като се прибра, тя заключи всички стаи, освен своята. Там изкара 3 месеца, без да излиза от дома си... Някои казваха, че са я виждали в близкия парк късно през нощта, свита до едно дърво и ридаейки наблюдавала звездите... Никой от приятелите й не я бе виждал от онази нощ и нямаше и да я видят повече никога. Тя изгуби себе си в мрака и болката... Всяка вечер стоеше до прозореца в стаята си и тихо ридаеше, а понякога крещеше от болката в душата и сърцето си. На осемнадесетия си рожден ден 3 месеца след случилото се, тя отново стоеше до прозореца... Ала този път в компанията на голям кухненски нож. Тя затвори очи, въздъхна тежко, сякаш за да се окуражи, вдигна ножа и го заби право в сърцето си... Тя бе последвала съдбата на родителите си... Животът отдавна бе изгубил смисъл за нея, не искаше да живее, мислеше само за смъртта и мислеше за нея като за верен приятел, който ще я събере отново с родителите й... Така и стана... Смъртта й донесе толкова бленувано щастие и радост!
Аз пък бих казала,че е много добро-харесва ми и като замисъл,и като стил на писане.Много ми беше интересно докато го четях.В никакъв случай не мога да кажа,че е "абсолютна смешка".Поздрави на авторката и да продължава в същия дух!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.