Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресеше и плачеше тихо и безутешно. Не искаше да заспи. Затвореше ли очи, кошмарът оживяваше още по-страшен в съзнанието й...
Тя бе красиво седемнадесетгодишно момиче, с прекрaсни големи зелени очи и дълга естествено червена коса. Беше щастливо и лъчезарно момиче, отличничка. Обичана от всичките си приятели. Тя бе готова да помогне на всеки с каквото можеше. Обичаше да се забавлява, намираше красота във абсолютно всичко... Обичаше живота... До преди 3 месеца. Тогава тя изживя най-кошмарното и жестоко нещо, което преобърна живота й и го превърна в ад...
Точно преди 3 месеца имаше купон в къщата на най-добрата й приятелка. Всички се забавляваха както никога до сега - определено това беше най-добрия ...