3 янв. 2020 г., 23:18

Книгата на опасните тайни, глава девета 

  Проза » Сказки и произведения для детей
1135 0 0
12 мин за четене

               ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА

  Малко по- надалече,  на поляната,  кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо на около четиридесет години, който,  изглежда, беше нещо като командир на групата. Когато се приближиха  достатъчно, всички се усмихнаха и поздравиха:

- Здравейте, млади приятели! Виждаме, че вече сте свободни , но още не знаете накъде да поемете и какво да правите.

 - Това сигурно са звездоносците- Дарена се протегна, за да стигне до ухото на Влад- Виж какво имат на челата, също като тебе!

  В отговор той само кимна и излезе напред , за да отговори на поздрава. Обясни накратко как бяха протекли събитията, представи момчетата и момичетата от Сговорната дружина, а също така и останалите досегашни обитатели на Долната земя. Станислав /така се наричаше светлокосият мъж/, от своя страна,представи останалите членове на групата- Рина, Аида, Тоширо, Конан, Октавио и Индра. Всеки от тях физически се отличаваше от другите, приличаха си само по малката светлинка, която блещукаше между веждите им.

  Може би тук трябва да отделим малко внимание на звездоносците и да се опитаме да научим кои са те и какво са направили за нашия свят. Някои хора, които ги бяха видели в действие, смятаха, че са ангели, изпратени от Бог да предотвратят фатални събития на земята. Веднъж,когато Конан беше спасил две деца и майка им от горяща кола, почти миг преди експлозията, момченцето го попита:

- Ти ангел ли си? Защото аз се помолих на добрия Бог да ми изпрати ангел и да ме спаси! Мама не говореше, а сестричката ми само пищеше и се мяташе.

- Ангел , аз?- разсмя се огромния червенокос мъж.- Нали си влизал в църква и си виждал нарисуваните ангели на иконите? Аз приличам ли на тях?

  Наистина не приличаше и момчето прие, че е само един смел и добър чичко, който спаси него и семейството му. Впрочем, самият Конан имаше дълга биография, но най-големият му подвиг беше през последната световна война, когато унищожи една тайна база на Хитлер в Норвегия, където трябваше да се произведе тайно оръжие. С него диктаторът щеше да унищожи половината свят, защото ставаше въпрос за атомна бомба с голяма мощност. Беше го направил с помощта на смели норвежци, които и не подозираха за свръхестествените му възможности. Той наистина поемаше най- трудните задачи, но всички мислеха, че просто е много силен и смел. Те вече не бяха между живите, а той се водеше за безследно изчезнал през войната.

   Аида пък беше предотвратила взривяването на стената на морето Асуан в Египет и Судан, тъй като тогава работеше като офицер в тайните служби на Египет и се внедри сред терористите. Ако не беше успяла, целият Египет щеше да загине за десет часа.

   Рина, която участваше в експедиции на северния полюс и проучваше ледниците, беше открила тайно устройство на дъното на океана, което щеше да взриви огромни вулкани , да отрови водите и да унищожи живота в тях. Освен това, не се знаеше какво щеше да причини цунамито на близката суша. Никой не разбра за това, защото, ако беше споделила с останалите членове на експедицията, щяха да се чудят какво е това устройство и кой го е поставил, а никой нямаше да повярва за полусенките. След това престана да участва в такива експедиции и полека- лека забравиха за нея.

   Задачата на Тоширо беше още по- необикновена. Преди няколко века той откри, че под най- големите острови на Япония има засекретен затвор на извънземни от системата Хелмида. Прониквайки в него, узна, че затворниците готвят бунт и мислят да излетят с кораба- затвор направо изпод земята, разрушавайки островите над себе си. И така цялата населена част на Япония щеше да загине и никога светът нямаше да узнае за страна с това име. Тоширо предотврати това като внесе тайно чиста култура от един вирус от групата на рота- вирусите, който на хората причиняваше леко разстройство, но за извънземните се оказа смъртоносен. Бяха унищожени до един, но базата им остана и затова сега Япония е често разтърсвана от земетресения.

   Какво стори Октавио за спасяването на човечеството ли? Преди няколко хиляди години расата на рептилите искаше да зароби населението на земята, което тогава беше още  малобройно и не беше изградило силни цивилизации. Октавио доброволно предложи да подготви подходяща площадка за приземяването на корабите им, но вместо това ги насочи в Бермудския триъгълник, където и останаха завинаги. За съжаление, корабите и роботите им оцеляха и затова там продължиха да изчезват хора и техника.

     Индра пък беше спрял страшна чумна епидемия още в пустините на Монголия и така спаси от опустошение Китай и Индия. Беше запалил огромна огнена стена на пътя й , невиждано дотогава явление, за което тогавашните хора нямаха никакво обяснение, защото в пустинята нямаше какво да гори. Всъщност, така бяха унищожени гризачите, които можеха да пренесат заразата и тя лека- полека утихна в малките селца на север от пустинята.

  Но най-страшното беше това,от което беше спасил света Станислав. Като офицер от съветската армия преди повече от четиридесет години, той работеше в командния център на ракетните сили. Един ден апаратурата показа, че вражески ракети с ядрен заряд се носят към най- големите руски градове и след минути ще ги унищожат. При такова положение той беше длъжен да задейства ответен удар и руските ракети да се насочат към най-големите градове в Европа и Америка. Но той не направи нищо такова, въпреки че на няколко пъти проверката на апаратите показваше едно и също. И беше прав, уредите бяха манипулирани. Но как можеше да обясни на колегите си, че лигата на вещиците го беше направила по заповед на полусенките? Кой щеше да му повярва, че наблизо се намира огромна яма на злото и те постоянно черпят сили от там? Предпочете да подаде оставка уж по здравословни причини. По-късно го издирваха да му връчат Нобелова награда за мир, защото беше спасил половината свят, но така и не го откриха. И нещо, което и той самият не знаеше, той беше бащата на Влад.

   Такива бяха заслугите на седмината пред човечеството. Всъщност, те бяха девет на брой, но Талула и Джордан бяха останали на околоземна орбита, патрулираха и наблюдаваха космоса за опасни срещи с различни пакостливи комети и астероиди със земята , винаги в готовност да се справят с тях.

- И така, готови ли сте да чуете каква ще е мисията ви , когато излезете от тук?- попита с усмивка Станислав.

- Да, господине ,почти в един глас отговориха момчетата, надяваме се да ни кажете колкото се може по - скоро, защото ще трябва да напуснем това място , преди да се е издигнало в небето отново.

- Не знам за мисията на другите- чу се изведнъж гласът на Дордона, която беше приела обичайния си вид на сфинкс.- Но аз получих известие да не тръгвам без едно момче на име Сетхор. Я да го видя, може ли?

   От групата се отдели невисоко момче, мургаво и тъмнокосо, което изглеждаше като слязло от стенописите по древно египетските гробници. Досега не знаеше нищо за себе си, нямаше представа  и какво означава името му, но Дордона обясни, че вече го очакват в Александрийската библиотека. Бил потомък на стар род египетски жреци, посветени в тайните на древната история и писменост.

  • Първо ще ви разкажа една история, започна Станислав, историята на Трите кралства и техните крале. Те живеели в мир, хората уважавали законите и ги спазвали, работели и страните богатеели.  Всяка имала свои причини за гордост и един ден тримата крале, които често се срещали, за да обсъждат техните си управнически проблеми , заговорили кое е най- голямото постижение на страната на всеки един.

  Първи заговорил крал Дирам.

-В моята страна имаме големи и модерни заводи, в които произвеждаме всякакви машини, самолети, кораби, комбайни и трактори за земеделците, танкове и оръдия за армията. С тях можем да защитим и трите кралства, можем да отидем навсякъде по света, да преплуваме океаните и да обработваме нивите на цял континент. Парите от данъците използваме да направим домовете си по- красиви, улиците по- широки и удобни, хората да могат да спортуват в големи зали и стадиони.

  След него заговорила кралица Джозефина.

-А в нашата страна всички мъже и жени от осемнадесет до тридесет и пет години са тренирани и силни, могат да издържат на студ и глад, да пробягат десетки километри. Владеят всички известни оръжия, шампиони са във всички световни спортове. Децата са здрави, обичат родината си и всички са готови да умрат за нея.

  Третият крал, Винсънт, помълчал малко, като че ли се чудил какво да каже. Неговата страна не била много богата, нито обширна, нямало и много плодородна земя, нито полезни изкопаеми.

-Ние не забогатяхме и не произвеждаме съвършени машини, нямаме и кой знае какво земеделие, но е достатъчно за нас. Децата и младите хора са най- голямото ни богатство и ние правим всичко за тях. Изградихме десетки университети, които приличат на дворци, построихме училища във всяко населено място, обзаведохме ги така, че децата да ги харесват и да искат да прекарват в тях повече време, отколкото у дома си. Във всеки град най- известната сграда е библиотеката, напечатахме милиони книги и те са достъпни за всеки. Може да не ви изглежда кой знае какво, но утре е денят, когато се дипломират петдесет хиляди млади учители. Вие сигурно нямате нужда от учители, но ако някъде има свободни места, аз гарантирам, че нашите млади преподаватели ще се справят отлично и децата ви ще бъдат добре образовани и възпитавани.

   След тия негови думи настанала мъртва тишина. Трябвало да мине време, за да разберат другите двама смисъла на казаното. Никой не можел да си представи какво означава за една страна петдесет хиляди учители! Имали десетки хиляди инженери, военни,строители, но учители?  Може би вече ви стана ясно, че вашата задача ще е като на образованите младежи от кралството на крал Винсънт.  Да, млади приятели, вашата мисия е да бъдете учители на децата на света и техните родители. Вие ще ги научите да живеят в мир, да използват разума, а не силата си и да пазят планетата.

- Но,господине, обади се Свен , ние самите не сме учили кой знае колко, какви учители можем да бъдем?

- Затова ще поговорим сега- взе думата Аида, тъмнокожата висока дама- На десетки места по Земята имаме центрове за обучение, които наричаме библиотеки, госпожа Дордона вече спомена за Александрийската. Там ще се учите сами на знанията, които ще са ви нужни. Сами трябва да стигнете до знанието и морала, за да можете да сте убедени в това, на което ще научите вашите ученици! Няма да сте само вие, по света има още хиляди момичета, които са като вас и вече се обучават.

  Момчетата зашумяха, не им се вярваше, че толкова важната мисия се оказа толкова банална.

- Ние правим, каквото можем- започна Тоширо- засега успяхме да опазим Земята от катастрофи, които можеха да я унищожат. Но всичко това е безполезно, ако хората не разберат, че трябва да живеят в мир и без насилие.

- Само че ще мине много време,докато нашите ученици пораснат и вземат нещата в свои ръце...Дотогава може да стане и нещо фатално- поклати глава Карлос.

- Аз съм много малък- чу се детско гласче, беше Борис- само на пет години съм. Как ще се справя, аз искам да отида при мама и татко!

- Ти ще дойдеш с мене- прегърна го Рина- Аз съм твоята кръстница и ще ти бъда учителка,  докато станеш достатъчно голям да учиш в библиотеката. Ще живееш при родителите си, ще ходиш на училище...

- Едно не разбирам-попита Русалия- Защо вие не освободихте момчетата, а трябваше ние да го направим?

  Конан, огромният мъж, почти великан, с дълга права червена коса , се засмя гръмогласно:

-Браво, принцесо, въпросът ти е съвсем на място. Но нашата задача беше друга, само Сговорната дружина можеше да свърши това. Да не мислиш, че не сме се опитвали? Дори не можехме да влезем в Долната земя, преди вие да развалите магията!

   И така , нещата се изясниха, момчетата поеха всяко към своя район от планетата, а Сговорната дружина тръгна обратно към мястото, където оставиха останалите членове на екипа.

  А те добре се бяха забавлявали! Курт пляскаше весело с опашка в езерцето, учеше Вихрокрил да плува, но орелът нещо не възприемаше, всъщност, той се страхуваше да намокри крилете си. Обратният път им се стори кратък, всички се качиха на самолета, но от време на време Вихрокрил и Курт излизаха и си устройваха състезания с него. Конят Звездочел се държеше сериозно и внимателно слушаше разказа на Дарена за приключенията, през които бяха минали. Никой не можеше да го убеди, че нямаше да е много по- добре, ако той и Вихрокрил  бяха отишли с децата. Но станалото- станало, все пак, всичко беше свършило с добър край.

   Вече стигнаха крайбрежието на Флорида и тук трябваше да се разделят с Курт. Той щеше да остане с приятелката си Гая и да се ожени за нея. Само че, за радост на Виктор, това не стана, лекомислената Гая беше се сгодила за друг делфин, който нямаше никакви необикновени способности.

-За какво ти е делфин, който може да лети?- гълчеше я майка й.-Ти няма да можеш да летиш с него и той ще се влюби в някоя птица! Я по- добре се омъжи за Донован, той ще бъде винаги до опашката ти и ще ти носи прясна риба!

    Беше наистина малко неудобно,но Курт си поплака на рамото на Виктор. Звездочел клатеше глава с неодобрение, според него, жените са си такива. Вихрокрил се чудеше, орлиците оставали завинаги с мъжете си, каза той, чудя се как така Гая не е помислила колко лошо постъпва.

-Всъщност, беше заключението на Виктор, ти си още толкова млад! Аз си мислех, че ти е много рано да се жениш, но не ти го казах , за да не ми се обидиш!

    И така , Курт се върна в дома на Виктор, Ева отлетя при родителите си, Лора и Джордано се върнаха на училище, а Дарена и Дарко имаха още малко свободни дни , които да прекарат с баба си заедно с Русалия. Децата по цял свят тръгнаха на училище, без да знаят, че много скоро ще имат нови учители, които ще преобърнат живота им.

 Послепис .Докато ви разказвах тая история, много страшни неща се случиха по света. Много хора загинаха, без ние, възрастните, да успеем да направим нещо. Усилията ни засега са безплодни, злите сили са впримчили много от себеподобните ни и ги пришпорват да се избиват. Ямите на злото са много, огромни са и препълнени,  а ние не знаем къде се намират и не можем да ги унищожим.  Единственото, в което вярваме , за което се молим, са нашите деца и внуци. Все повече от тях се раждат различни, затова им трябват различни учители.

  И ето,те вече са сред нас.Бог да благослови усилията им.

              

© Neli Kaneva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??