Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталното кафене, когато гаджето и дойде с него. Тя не му обърна внимание. Запознаха се и след това сякаш забрави за неговото съществуване. А той не спираше да я гледа. Бе заслепен от красотата и. Беше твърдо решен да я има и то на всяка цена. И ето - чудото се сбъдна. Виждаха се за първи път от три месеца насам. Тони (така тя го наричаше в своите мечти ) не вярваше на ушите си. Тя го канеше за свой партньор и то на собствения му рожден ден! Това бе най - прекрасният подарък, който можеше да получи..... Сега в този труден момент споменът и вдъхна надежда. Беше и трудно да повярва, че не означава вече нищо за него..... Техният романс бе започнал на 23 май. Тази вечер имаше бал с маски тя бе поканила Тони за свой партньор. Тази нощ нямаше да означава нищо за нея, ако Тони не бе я завел в градината, отрупана с рози. Бяха седнали в беседката и тя замечтано гледаше звездите. Не го познаваше добре, а вече мечтаеше за неговите устни. Като, че ли той бе прочел мислите и. Някак спонтанно я бе обвил в прегръдката си и и шепнеше любовни слова. Всичко наоколо нямаше значение. Те бяха заедно. Душите им летяха една към друга. Телата им бяха слети в едно..... Седейки в беседката тя чакаше свой любим. Вътрешно бе решена да се противопостави на всяка негова постъпка. Нямаше да му позволи да я изостави. Тя имаше нужда от него. Не можеше да го дели с друга. Той щеше да бъде само неин. Искаше да го задържи като е силна, а не със сълзи на очи..... Тони вървеше по алеята с малко дете на ръце. Тя замръзна от ужас. Значи той и е изневерил?! И това дете. Тя не можеше да го проумее. Защо и причиняваше такава болка?! Идва тук, с това дете, решен да сложи край на всичко. Ами нейното дете? Детето, което носеше в утробата си?! Тя искаше да му каже, но търсеше подходящ момент. Бе решила да му каже днес, в деня на тяхната раздяла. Но вече беше късно. Първото дете е най - ценно. Тя бръкна в дамската си чанта с треперещи ръце. Това бе краят. Тя глътна някакво лекарство и за последно насочи погледа си върху нейния любим. Щом той я изоставя, тя няма вече за какво да живее..... Тони пусна детето и затича към нея. Сълзи обливаха красивото лице. Той сложи мъртвата любима в своя скут и зарида с неописуема тъга. Това дете, защо му трябваше да го взима?! Вярно, той бе вуйчо, но скоро щеше да е и баща! " О, любима, защо не ме дочака?! Защо така се ти предаде?! Защо повярва на своите очи?! Почакай! И аз ще дойда с теб. Нека двама срещнем се в рая. Така не ще се разделим и векове любовта ни ще се споменава.
Когато любовта убива, влюбените си остават двама!"