20 июл. 2008 г., 08:57

Когато ми задават въпроси...

1.1K 0 5
 

Когато ми задават въпроси...

 

                 (... може да се четат само отговорите...)

 

 

Кой?  

 

                 Който разбира посланията ми и усеща...

 

Какво?

 

                 Всичко, каквото мога да си представя...

 

Как?

 

                  По най-невероятни начини... Безгранична е фантазията...

 

Накъде?

 

                  Накъдето ме води интуицията... и чувството...

 

Защо?

 

                 Защо не?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпросите са като игра.Отговори, които никога не си подозирал започват да изскачат в зримото о-съзнаване
    ____________________________
    Благодаря Павли!
  • Ти си възхитителна и талантлива!!!Прегръдки!!!
  • Много оргинално!Пълен изкеф!!!!!!!
  • Удоволствие е да те чета!Поздрав, Павли!
  • Павли!!!
    Май трябваше да започнеш с въпроса "Защо?"
    Цедката е точно там...
    Ами това е да живееш, да търсиш и себе си, и смисълът от твоето съществуване, и смисълът на живота изобщо във всичките му форми...
    Адмирации за въпросите!!!
    А на теб пожелавам да имаш щастието да адмирираш отговорите!!!
    Прегръдки!

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...