- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и поглед, зареян по шарките на одеалцето в краката й.
- Не е така - приятелката й я погледна насмешливо от земята. - Той ти даде това, което прецени, че ти е нужно. - извинителна усмивка се роди на бялото миловидно лице. - Ти не получи всичко, което желаеше. Не успя - девойката сви рамене.
Двете момичета се умълчаха. Погледите им бяха насочени в една посока - огънят в камината. Мислите им също вървяха по обща пътека - по-амбициозната от тях не бе спечелила желаното, макар че го гонеше от години. Три дълги години...
Внезапно мургавото момиче се сепна :
- Но бях част от живота му! - тя гледаше в огъня някак вманиачено. - И той никога няма да ме забрави. Прекалено много му дадох - гласът й ставаше по-уверен с всяка следваща дума. - Остави лъжите, които наредих заради него, остави самотните месеци в началото и момчетата, с които се занимавах от скука. Аз му дадох... - тя замълча. - Как да ти го кажа? Придадох смисъл на живота му. Дарих му самоувереност. В мое присъствие той се чувстваше велик, единствен и неповторим. Непобедим, ненадминат по красота - духовна и телесна, по ум и знания.
- Той винаги е бил адски силен - възрази приятелката й. - И винаги е бел самоуверен. И страшен - момичето потръпна леко.
- Да, така е. Но пред него аз бях като коте пред лъв. И той го знае. И двамата имахме това усещане. Нима мислиш, че той не се е променил?! Той стана по-различен, заради мен. Сега е такъв, какъвто го създадох аз.
- Никога няма да се откажеш, нали? - попита скромното момиче. - Наумила си той да бъде твой и няма да се откажеш, докато не стане. Нали? - в очите й имаше странно съжаление.
- Не си мисли, че си губя времето с него. Казах! Той ще бъде с мен. Чаках години, за да съм с него само за няколко месеца. Ако трябва ще чакам още три пъти по толкова, но той ще е само с мен! С мен и с никоя друга.
- Ти си луда! Вманиячаваш се! Той не еБог! Той не е единствен!
- Да, за теб не е, но за мен...
Двете пак замълчаха. Огънят отново привлече две като нощ очи и две, които бях зелени като горска полянка.
- Аз го обичам... - прошепна брюнетката. - И той ще ме обикне - в очите й се четеше тъжна и мрачна решителност. - Някой ден ще осъзнае, че с мен ще бъде щастлив.
- И тогава ти ще се откажеш. Ще ти омръзне. Ти си толкова непостоянна, че щом го получиш и ще го изоставиш. И тогава ще разбереш, че нищо не си спечелила - ангелските черти на светлокосото момиче бяха изкривени в тъжна гримаса.
- Не ме разбираш, а можеш. Ти сякаш не желаеш мъж, с който трудно можеш да бъдеш. При вас, обаче, различното е това, че и двамата се обичате, но ситуацията е...
- Хм... - Нежната светлокоса девойка стана от земята. - Прекаляваш. Двата случая нямат нищо общо.
- Да, бе! И ти, и аз искаме мъже, с които е почти невъзможно да бъдем...
- Не почти, а напълно невъзможно.
- Песимистка! Аз ще получа това, за което се боря. И ти трябва да се потрудиш, за да бъдеш щастлива. Нали знаеш - съдбата винаги подрежда нещата, но доста често се нуждае от един приятелски ритник по...
- Ставаш цинична! - възмутена извика приятелката й.
- Ами, да! Той ме направи такава.Нали знаеш, че по-скоро ти си неговия тип и аз нарочно...
- Говореш глупости.
- Влюбена - загубена! - Тъмнокосото момиче се разсмя високо. - О-о-о, не мога да дишам без него-о-о! - насечено пропя тя.
Двете приятелки избухнаха в задружен смях. Те се присмиваха на живота, на бруталното в света и съдбата и дори на собствените си страсти. Но и двете знаеха, че един ден ще получат това, за което мечтаят. Двете бяха сигурни, че ще спечелят войната, която им обяви любовта. Двете момичета знаеха на какво са способни, щом обикнеха... На всичко...
А те обичаха!
© Марина Братанова Все права защищены