Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора проявяват здравия разум да си поомръзнат удобно. А може би точно тези раздели ме караха да изпитвам все още онзи приятен трепет на любовно опиянение, когато усещах ласкавите му ръце около себе си, когато устните му ме докосваха със същата страст и нежност, както в началото на връзката ни.
Той все така успяваше да ме кара да се чувствам неговата принцеса, и наистина бях за него точно такава – в очите му винаги грееше толкова обич.
Този път обаче се наложи да замина аз – да придружа майка ми за едно лечение в санаториум през време на отпуската си. Честно казано, сърцето ми се свиваше при мисълта, че ще се разделим – той току-що се беше завърнал от поредното пътуване и не можехме да се наситим един на друг.
Но, разбира се, и двамата разбирахме, че имаме задължения и към родителите си, а майка ми знаеше, че винаги може да разчита на нас. Така че чисто и просто стегнах багажа си, целунах го дълго, за да ни държи влага през тези две седмици на раздяла, и заминах.
Курортното градче беше едно истинско райско място за почивка, още повече че бяхме подранили и все още го нямаше онзи досаден наплив от туристи като в разгара на лятото. Базата също беше добре поддържана, персоналът – любезен и видимо компетентен, изобщо и аз, и майка се подготвихме за една приятна почивка. Някак успях да се убедя, че две седмици не са кой знае колко време, а междувременно, докато майка прави своите процедури, аз ще поплувам и ще направя тен, за да съм още по-неотразима за него.
Чувахме се по няколко пъти на ден, казвах му колко ми липсва и как бих искала да сме заедно, но знаехме, че това не е възможно – той си имаше своите служебни задължения.
Малка ми рядко идваше с мен на плажа, обикновено я придружавах на процедурите, а после отивах сама за няколко часа. Беше спокойно, намерих си едно по-закътано място между скалите и там, необезпокоявана от чужди набези, се отдавах на пълен релакс.
Но не беше за дълго, независимо от доброто прикритие, един от масажистите в комплекса все пак ме откри. Вече го бях виждала няколко пъти как ме оглежда с нескрит интерес и появата му някак не ме учуди.
Учуди ме друго – начинът, по който започна запознанството си с мен. Някак си в едно изречение успя да спомене и марковите си очила, и скъпата си кола, и добре поддържаното си тяло. Самочувствието му беше направо невероятно, подплатено най-вече от играчките, с които се беше заобиколил и от неправилна самооценка преди всичко. Беше просто един малък наперен фукльо, при това с претенциите на същински обигран сваляч. Направо жалка картинка, помислих си, но нали съм учтива и внимателна, не му го казах директно, което всъщност не рядко се случва, въпреки вродената ми деликатност. Просто подобни типове ме изнервят повече от допустимото и ставам дори малко зла и хаплива.
Както и да е, този не успя да прехвърли тази граница, личеше, че за възможностите си се държи дори свръхинтелигентно, и аз не можех да не оценя това.
- Защо не? – отвърнах на поканата му да пийнем по нещо вечерта – На майка ми ще ù хареса да се запознае с теб.
Малко се смути.
- Всъщност нямам нищо против майка ти – много убедително каза той – но все пак си мислех да излезем само двамата...
- Виж, не мога да ти обещая подобно нещо – откровено му заявих – дошла съм тук, за да придружавам майка си, а не да флиртувам с масажисти.
- А защо не и двете? – намигна ми той.
- Защото – назидателно казах – и без това ми е криво, че съм тук без съпруга си. Примерно.
Тук малко ще се отклоня, за да направя едно пояснение. Откак съм се омъжила, винаги при каквото и да е запознанство с мъж, кой знае как и защо, по неясни и за мен самата причини, винаги намирам начин дебело да подчертая, че съм омъжена. Изглежда имам някаква непоносимост към упорити свалки и това се е засилило в течение на брака ми. Вместо да стане обратното и да започна да се оглеждам за нещо свежо и ново, както много мои дружки правят. Но това само е още едно доказателство за пълната хармония на нашия брак и липсата на каквато и да било необходимост от подобно разнообразяване.
Този тип не настоя повече, дори съумя любезно да ме остави на мира и се извини за безпокойството. Виж ти, впечатлих се аз, още малко и направо щях да си падна по него – какви обноски извади само!
Всъщност през следващите дни го срещах из комплекса и той се държеше съвсем приятелски, което не остана незабелязано и от майка ми.
- Запознахме се на плажа – обясних ù – това е всичко.
- Хубаво момче – не остана безучастна майка ми – да внимаваш с него!
Засмяхме се, и двете бяхме наясно, че думите ù са просто шега, знаеше много добре, че сме най-влюбената двойка с десетгодишен брак и дори често си правеше майтап с това. Със сигурност се досещаше колко ми липсва сега мъжът ми.
Той до такава степен беше в мислите ми, че присъстваше и в сънищата ми, но... една сутрин се събудих направо потресена. Сънят беше много ярък и болезнен, събуждането беше истинско спасение за мен. Пред очите ми той ми изневеряваше с една дългокрака блондинка.
Опитах се да забравя този глупав сън, но не ми излизаше от главата и когато той ми се обади, му го разказах, за да се посмеем заедно. Той винаги успяваше да ме усмихне, имаше страхотно чувство за хумор.
- Хм, хм... това не бих имал нищо против да го сънувам и аз – изхили се типично в негов маниер. – Другия път ме предупреди навреме, когато ще сънуваш подобно нещо, че да не изтърва купона!
- Виж го ти него! - скръцнах му със зъби полу на шега, полу на сериозно – Приискали му се блондинки! Браво, не те е срам!
- Е, всъщност срам ме е, но какво да те правя – продължи да се кикоти в същия дух – като ги сънуваш такива. Лично аз бих предпочел брюнетка, но...
Добре, че се появи майка, иначе ваучерът ми щеше да свърши, докато си разменяхме подобни мъдрости. Наистина се самозабравяхме понякога.
Останалите няколко дена ми се сториха една малка вечност, винаги става нещо с времето, когато започне да се приближава до отдавна мечтаната цел. Колкото по-малко време остава, толкова по-бавно тече, или нещо от сорта – ако още няма такъв физически закон, значи спокойно мога да го патентовам. А когато най-сетне се качихме на влака, си помислих, че това е най-хубавата част – прибирането у дома.
Нямах търпение да се прибера, затова се отказах да остана при майка ми още ден-два, както бяхме мислили предварително, а и тя се чувстваше много по-добре.
- Обади му се да го зарадваш – посъветва ме тя.
Но аз имах друга идея.
- Ще ми се да го изненадам – представях си как ще грабне в прегръдките си и ще забравим за всичко останало.
- Ех, вие – усмихна се майка ми с обич – как се не налудувахте!
Беше надвечер, когато пристигнах, и със съжаление установих, че го няма вкъщи. Е, някъде е седнал да пийне с приятели или нещо от сорта, помислих си, направих си дълъг освежителен душ и се приготвих за него така, както аз си знам. Исках да бъда неотразима повече от всякога, толкова ми беше липсвал!
По някое време съм се унесла, докато съм чакала, пък и май беше станало доста късно, когато чух, че се прибира. Усмихнах се и си представих как ще се изненада, и тогава... Първо чух женски смях, а малко след това влязоха в стаята. Не можах да кажа и дума. Беше същата блондинка от съня ми.