2 апр. 2008 г., 20:47
5 мин за четене
Когато всичко свърши
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи!
- Аз ли лъжа... тогава за теб какво остава... аз ли съм лъжкинята!
Тя започна да скубе косите си и истерично да крещи. Нейните викове пронизаха неговите уши, а очите му... те само говореха за потресаващата гледка, която бе пред него - приятелката му пияна, с размазан грим, сякаш излязла от някое кабаре."Какво са й направили? Кой я е изнервил така? Защо крещи? Какво й става, по дяволите?!?!" - куп въпроси за миг преминаха през главата му.
След няколко минути момичето седна на прозореца и се втренчи навън... ала какво ли виждаше... от дни бе паднала сипкава сива и гъста мъгла из целия град. Не се различаваше дърво от сграда, човек от кола.
Изведнъж безразличният и глас прекъсна тишината :
- Знаеш ли какво става, когато всичко свърши?
Мъжът се стресна от този неочакван и изобщо н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация