Кой... Кой беше до теб, когато страдаше и беше нещастен?! Кой дойде, когато целият свят си отиде?! Кой ти подаде ръка да се изправиш, когато падна в калта на хорското лицемерие и фалш?! Кой плака с теб, когато разби своите мечти в хладната реалност?! Кой превърза раните ти от поредната илюзорна любов?! Кой те подпираше по трудните пътеки на живота?! Кой изми кръвта от ръцете ти, когато уби надеждата?! Кой ти помогна да изградиш наново света си след като го беше срутил с лекомислието си?! Кой избяга с теб, когато реши, че няма друг изход?! Кой те спря да скочиш от перилата на възможностите си?! Кой прости греховете ти и те държеше за ръката, когато трябваше да стоиш изправен, но без сили?!,Кой те обичаше, дори когато го стъпкваше в прахта?! Кой ти даде криле да полетиш и да последваш мечтите си?! Кой не си тръгна, когато уби всички чувства и разпъна душата му на кръста на самотата?! Кой търси с теб правилния изход и кой те подкрепяше в безумните ти желания и копнежи?! Кой те хвана, когато скочи, а беше изгорил крилете си на слънцето на човешката злоба и омраза?! Кой понасяше всяка твоя болка като своя само и само да те боли по-малко?! Кой пое куршума, устремен към едва събраното ти сърце?! Кой издъхна в ръцете ти в името на любовта си към теб?! За кого лееше сълзи в нощите, когато самотата и тъгата те притискаха?! Кого не оцени по-рано?! Мен... човекът, който се е пожертвал в името на най-великото нещо - любовта към теб?! Късно е... Късно е за разкаяния... Късно е за всичко... Останаха само спомените по-болезнени от всички куршуми на света... Останаха само празни мечти... Остана само прах...
© Габриела Все права защищены