21 дек. 2010 г., 13:26

Кой съм аз?

1K 0 2
1 мин за четене
Седя на тъмно, мисля за това кой съм аз...?
Аз вече не се страхувам от тъмнината.
Или от загубата, която ни следва в живота.
Знам, че животът не е справедлив и че нищо няма да бъде добре.
Но аз виждам всичко в нова светлина,
... моята собствена светлина да озарява пътя ми.
Чувствам живота отново, чувствам, че живея.
Аз съм сам човек... човек на собствената си душа.
Никой не ме притежава! 
Човек със свои решения, интереси и начин на живот.
Аз съм човек, който се е научил да се справи с болката,
да се уча от нея и да продължа напред.
Аз познавам любовта!
Аз познавам сърцето, което боли!
Аз знам какво искам от любовта!
За тези, които казват, че никога няма да бъда нещо.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
За тези, които казват, че никога няма да бъда щастлив.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
Искаш ли да видиш силата на моето сърце?
Искаш ли да видиш силата на моята душа?
И след това да погледнеш в очите ми и да видиш огъня, който гори.
Защото то никога няма да изчезне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми. Силно е! Продължавай все така, успех!
  • Предполагам, всеки е заставал пред огледалото (поне веднъж в живота си) със същия въпрос на ум. Аз поне съм го правила десетки пъти. И ще продължавам да го правя и за в бъдеще (надявам се), иначе как ще разбера, че съм жива и пораствам?
    Едно изречение ме докосна най-силно: "Аз съм сам човек... човек на собствената си душа" - то събира цялата ми концепция за текста.
    Поздрави и весели празници!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...