martines1 (Мартин Николов)
136 38
21.12.2010 г., 13:26 ч.

Кой съм аз? 

  Проза » Други
849 0 2
1 мин за четене
Седя на тъмно, мисля за това кой съм аз...?
Аз вече не се страхувам от тъмнината.
Или от загубата, която ни следва в живота.
Знам, че животът не е справедлив и че нищо няма да бъде добре.
Но аз виждам всичко в нова светлина,
... моята собствена светлина да озарява пътя ми.
Чувствам живота отново, чувствам, че живея.
Аз съм сам човек... човек на собствената си душа.
Никой не ме притежава! 
Човек със свои решения, интереси и начин на живот.
Аз съм човек, който се е научил да се справи с болката,
да се уча от нея и да продължа напред.
Аз познавам любовта!
Аз познавам сърцето, което боли!
Аз знам какво искам от любовта!
За тези, които казват, че никога няма да бъда нещо.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
За тези, които казват, че никога няма да бъда щастлив.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
Искаш ли да видиш силата на моето сърце?
Искаш ли да видиш силата на моята душа?
И след това да погледнеш в очите ми и да видиш огъня, който гори.
Защото то никога няма да изчезне!

© Мартин Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми. Силно е! Продължавай все така, успех!
  • Предполагам, всеки е заставал пред огледалото (поне веднъж в живота си) със същия въпрос на ум. Аз поне съм го правила десетки пъти. И ще продължавам да го правя и за в бъдеще (надявам се), иначе как ще разбера, че съм жива и пораствам?
    Едно изречение ме докосна най-силно: "Аз съм сам човек... човек на собствената си душа" - то събира цялата ми концепция за текста.
    Поздрави и весели празници!
Предложения
: ??:??