Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласове и стъпки:
- Но кой ли ще идва в този късен час? Не може да са мама и татко, защото те не вдигат толкова шум! - учудено се пита Сами
След малко лелята отваря вратата, тъй като някой е дръпнал хлопката на ключалката. Чува се разговор. Не след дълго, госпожа Гроувър се качва горе прихълцвайки. Детето не може да заспи и става от леглото. Като стои на полуотворения прозорец, наблюдава как пухкавите снежинки се спускат от небето и тупват върху мекия натрупал сняг. От това й се завива свят и тя скоро затваря очи и се опитва да заспи.
На сутринта майката на Саманта влиза в стаята и застава до леглото:
- Ей, поспаланке, време е за закуска! Чарлз е приготвил любимото ти... - нежно промълви госпожа Дарвин, но не довършва, защото малката се повдига от възглавницата.
- Какво каза, мамо? Любимото ми ядене ли? Всъщност, къде бяхте снощи с татко? Чаках ви!
- Не, миличка, не задавай толкова много въпроси, че ще изстине закуската!
- Добре, мамо.
- Хайде, обличай се и слизай долу!
- Мамо, как е леля Илда? Чух я снощи да плаче?
- Моля? Да плаче ли? А-а, да, спомням си. Снощи каза, че е получила писмо от братовчед ти.
- Той кога ще се върне от войната?
- Скоро детето ми, скоро...
След закуска господин и госпожа Дарвин оставят госпожа Гроувър сама с иконома в къщата, защото не се чувства добре, а те заедно с малката си дъщеря, излизат да разгледат приготовленията около Коледа. Вървейки по широкия тротоар на Голд Стрийт, младото семейство влиза в един магазин за играчки. Щом прекрачват прага, ги огрява ярката светлина от коледните играчки и светлини. Момиченцето, с грейнали от радост очички се затичва към една висока елха, покрита отгоре до долу с гирлянди, свещи и огромна светеща звезда на върха. По-късно те посещават някакъв концерт на площада, на който има хора, преоблечени като джуджетата на дядо Коледа и музиканти, изпълняващи различни коледни песни. Докато родителите на Сами са захласнати по музиката, тя се измъква и отива в интересен зоомагазин. На вратата на магазина има поставен папагал, който издава пронизителни писъци, при влизането на някой клиент. Но там има и други животни, привличащи погледа на детето. Скоро господин и госпожа Дарвин забелязват, че палавото им чедо липсва. Изплашени, тръгват по улиците да я търсят. Стигат до зоомагазина, където намират играещата си Сами с малко рижави котенце.
- Саманта, какво правиш тук? Защо не ни каза, че искаш да дойдеш в този магазин? Никога повече не прави така, разбра ли?
- Съжалявам, мамо и тате! Не исках да Ви плаша така, но не издържах повече на онзи скучен концерт. Нали ми прощавате, а?
- О, разбира се, миличка, но какво е това коте в скута ти?
- Тази госпожа ми го даде, да си поиграя, докато ме намерите.
- Благодаря Ви, госпожо, че сте се погрижили за нея! - стиска ръката й, мис Дарвин.
- Е, хайде, палавке, бързо да се прибираме, че стана късно. След един час трябва да сме се прибрали за вечеря. - допълва бащата на Сами.
Весели от добре прекарания ден, семейство Дарвин се прибира у дома точно в шест вечерта. Вечерята приключва и Саманта отива в стаята на госпожа Гроувър, за да й разкаже за приключенията през деня. Лелята остава малко изненадана, когато разбира, че племенницата й е избягала така, но се успокоява от добрият край на деня. Изведнъж, малката госпожичка запитва леля си за Коледа:
- Лельо, ние за Коледа ще си имаме ли голяма елха като в магазина за играчки?
- Разбира се, детето ми, че дори по-голяма и по-хубава
- А кога е Коледа?
- На 25 декември. Но защо ме питаш? Майка ти не ли е казвала?
- Не, защото аз не съм я питала. А татко винаги е сериозен и също не се сещам да го питам. Малко ли остава до Бъдни вечер?
- Да, много малко, само три дни.
- Добре, а сега лека нощ, че мама ме вика да ме сложи в леглото.
- Лека нощ, палавке!
Тази нощ Сами заспива веднага след като майка й затваря вратата, защото е много изморена. Къщата е тиха, всички спят. Само луната не се сеща да заспи, защото трябва да осветява мокрия сняг по дърветата и по покривите на къщите, както и по широките улици на Лондон.
Дългоочакваният ден настъпва. Да, днес е 25-ти декември и всички хора се готвят да посрещнат коледната нощ. Всички, освен Саманта. Тя си спи и изобщо не се досеща, че днес е най-вълнуващият я ден. Тихомълком родителите й и госпожа Гроувър се приближават до нея, и малкото пакетче, в което е скрит коледният подарък, поставят до възглавницата . Този ден, дневната е украсена с гирлянди и борови клонки, а в средата на стаята стои величествена, висока елха. Улиците са оживени, навсякъде щъкат хора, които пазаруват последните коледни подаръци. Градът не прилича на себе си, а на онези захарни близалки, покрити с цветни пръчици, карамел и други лакомства.
Саманта се събужда. Часът е девет сутринта.
- Боже, закъснявам за закуска. Олеле, ами сега? Всички сигурно вече приключват със закуската.
Разтревоженото дете не поглежда към лявата страна на възглавницата си, а бърза да излезе от стаята. На крачка от вратата, бавно се обръща и какво да види? Вижда пакет, обвит в цветна хартия и завързан красива панделка.
- Но какво може да е това? Дали е същото, за което си мисля?
С усмивка на лице, щастливото дете отваря пакета и изважда балетни пантофки и балетна рокличка. На бързо ги облича и слиза по стълбите с няколко балетни стъпки, които е научила в училище. Изведнъж се спира, поразена, когато вижда пред себе си голямата елха и чакащите я родители и леля.
- За нашата малка балерина! - казват в един глас всички
- Мамо, тате, лельо, благодаря Ви! - отговаря изпълнената с радост Сами, като се хвърля да прегръща всички.
По-късно, приемната се изпълва с гости, дошли да споделят празника със семейство Дарвин. Веселието продължава до късно вечерта, след което гостите се разотиват и настава тишина. Жителите на къщата спят, освен малката Саманта, която седи в леглото и си мечтае за следващата Коледа. Докато си стои така в леглото, изведнъж през прозореца се появява ярка светлина. Момичето става и застава през отварящият се сам прозорец. Пред детето весел, румен, си седи дядо Коледа в шейна, впрегната от единадесет северни елена. Той не вдига шум и за това само Сами го чула. Белобрадият старец протяга ръце към нея и я слага в шейната до себе си, като й казва:
- Ти беше добро дете тази година. Затова заслужаваш един подарък от мен.
Дядо Коледа я оставя отново в стаята и слага в ръцете й малкото рижаво котенце от зоомагазина. На следващата сутрин господин и госпожа Дарвин я питат кой й е донесъл котето. Сами се опитва да им обясни, но те не могат да повярват. Тя прекарва целият ден в игра с котето и му търси удобно място в стаята, където да спи. Но главната й задача е да му измисли име.
- Е, коте, ти трябва да решиш как да се казваш. Я да видим сега. Харесва ли ти Томъс? Не, звучи малко...Не ти подхожда. Какво ще кажеш за Лъки? Мисля че и това не става...
Изведнъж, котето се измъква от ръцете на детето и отива право върху пианото в ъгъла. Започва да скача по клавишите!
- Но...това...Това е музиката на...Искаш да се казваш Моцарт? Добре, харесва ми!
Животинчето скача от пианото и започва да бута муцунка, в знак, че това е което иска.
- Значи ще спиш върху пианото, нали? - усмихва се Сами
Този ден минава като всеки друг, но Саманта още се чуди защо дядо Коледа дойде точно при нея и й подари Моцарт. Това тя никога няма да разбере, въпреки, че много се зарадва, когато видя истинският дядо Коледа. Дали, защото наистина е била добро дете или защото е било единственото дето, което е вярвало в него, си остава загадка и до ден днешен.
© Ралица Марангозова Все права защищены