Филип (Филип Филипов)
75 54
26 нояб. 2019 г., 08:13  

Коледни лампички 

  Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие
812 0 4

Привечер минах по една от по-тесните улички

в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,

което не бях забелязвал досега. Светлината стигаше до края на тротоара, пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мръднат две крачки на тяхно дясно

ще застанат под навеса и няма да ги вали. 
Явно не дъжда ги интересуваше.

Бяха се прегърнали преди да се появя и

вероятно останаха така дълго

след като вече не можех да ги видя. 

Дали си обещаваха да са заедно завинаги? 

Или прегръдката им беше дълга,

защото бе последна?

Мислих си за тях по пътя към вкъщи. 

Представях си ги и в двете прегръдки.

Всъщност, може би са, ей...

утре трябва да стана в 7:30...

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Катя. Наистина това целях да изразя.
  • За мен това е една моментна снимка на една любов. Може да е мимолетна, приятелска, страстна, разтърсваща, в този миг или завинаги. Всеки може сам да си избере финала. Имам такава снимка. Случайно направена преди години на двама влюбени на улицата. Като я погледна ми навява същите мисли.
    Хареса ми.
  • Сякаш искам продължение...
  • Благодаря, може би ще го продължа.
Предложения
: ??:??