Колежката Делчева или Пъстротата на живота...13

              А дните вървяха напред. Улисани в работа, в пътувания с моторите нямахме време да се оплакваме или да си въртим номера.

- Пете, а ти знаеш ли, бременна съм - ми съобщи радостната новина една сутрин - Ходих на лекар, каза нормално развитие на плода

Хванах я , завъртяхме се из стаята, като в някакъв измислен от мен в момента радостен танц.

Милата ми тя, ще става майка.

- А как мислиш, детето само майка ли да има - тихичко промълви тя

- Силвия, искаш ли да се омъжиш за мен, не ти ли е скучно сама. Да бъдем щастливи заедно.

- Да. И аз искам да бъда щастлива с теб. Даже съм мечтала за такъв сценарий, отиваме с моторите в Арбанаси на вилата ни, а родителите на всички с леките коли и децата. Аз на мотор с бяла каска, бели рози и с моторски костюм, и ти с моторски костюм, и ме носиш на ръце из двора. Ще го осъществим ли. А датата ли, колкото по-скоро, толкова по-добре, да мога да се побера на мотора.

Споделихме с мотористите. Възторжено ни аплодираха и приеха сценария.

Пременени и зачервени отидохме при родителите ми

- Госпожо - започна нерешително  Силвия - Майко, бременна съм,... решихме  да се  оженим, носим ви блага ракия и здравец

Мама погледна татко, после мен, после Силвия

- Милите ми те, решихте се най-после - радостно през сълзи говореше мама - Милите ми те, да сте живи и здрави, на всичко друго му се намира начин.

Чукнахме чашите, пийнахме за здраве, както му е адета.

- Ще се обадя на мама - радостно бърбореше и се въртеше като пумпал Силвия - Мамо, ще се  омъжвам, за онова момче моят колега от Университета, а в събота идваме. Мамо, а онази фурна още работи ли, на бай Илия ли беше,... да, да ще носим три агнета да ги изпече,... колко, ами около 15-16 човека, две момиченца и едно момченце. Ще организираш ли ресторанта и спането в Мотела.

Каквоо, какво, че не разбрах, баба ти, коя баба,... баба Стана ли, не искам да я виждам, вещица...Ако дойде на празненството ще я изгоня, а ние се местим в друг хотел-ресторант. Ясна ли съм - говореше ядосано  и с яд затвори мобилния .

          Седяхме като онемели. Мама въздъхна тежко.

- Успокой се дъще, успокой се, не се тревожи, не бива - прегърна я тя, галеше косата й и нежно й шепнеше - Не се вълнувай дъще,момичето ми, успокой се.

- Мили мои, преди много години - започна Силвия вяло -  Годините били такива, родителите ходеха на работа, а грижите и възпитанието на децата поверено на бабите. Бях отлична ученичка, но лошотията няма почивен ден. Преспах с едно момче, грубо и безцеремонно ми отне девствеността. Добре, че не забременях тогава. А баба ми все опяваше, щом той ти е взел честта, той ще е мъжът ти, никой няма да те иска и да те вземе без чест.Набивано всеки ден, това се загнезди в душата ми.

Онова момче идваше в отпуската си, вземеше си своето и си заминаваше. Това ли беше любовта се питах. Приеха ме студентка, но мисълта за собственост на някого не ме напускаше. Гледах как свободно се държаха и живееха другите момичета, а аз свита на студентската банка.

Скрито им завиждах. А бях отлична студентка, даже вземах и стипендия. С едно момче тихо и възпитано ни изпитваха за отличен, после това момче ме канеше на дискотеки, тръгваше си по-рано за да ме изпрати до автобуса. Беше любимец на всички момичета, а избра мен. Бяхме на купон в някаква квартира, тогава той ме целуна. Целувка от друг мъж. Закъсняхме за автобуса и момчето ме покани в квартирата си. Наскоро разбрах, че това е същата квартира, а той казваше пред всички, че живее под наем. Вечерта не се любихме истински. Лежахме голи един до друг, ръцете му опипваха всяко мое мускулче, всяка костичка от тялото ми, сякаш ме разглобяваше и сглобяваше отново. Изпитах непознато до този момент чувство.Толкова нежност не бях получавала. Сутринта си мислех за нежността през изминалата вечер, нямах сили да избягам. Останах два дни при него. Нежност и любов, много по-различни от това което аз получавах, и си мислех, че е любов. Престраших се, бяхме още няколко пъти заедно с него. Получавах същите ласки и нежност. Изплаших се. Няма ли един ден, както казваше баба Стана, да спомене защо не е бил първият, а не можех да се откъсна от колегата си, пък бабините думи кънтяха в ушите ми.

Постепенно се отърсвах, търсихме се с колегата, искахме по-дълго да сме заедно, докато не дойде телеграма от бабата '' Тръгни веднага Гошо е във военна болница ''. Тръгнах. Прекъснах следването си. Оженихме се. Забременях и пометнах. При един контролен преглед ми откриха бучка в гърдата, необходима била  оперативна намеса. Останах без никаква подкрепа и се разведохме. А един ходжа и жена му, ме посъветваха какво да правя. Живях и се борих сама в едно малко балканско село. Суровият живот ли там, жаждата ми за живот ли, ме оздравиха. Резултатите от медицинските изследвания бяха по-вече от добри. Душата и тялото ми бяха излекувани. Завърших и Юридическия факултет, спечелих конкурс, и ето ме тук. А с колегата от трета група се видяхме съвсем случайно. Петьо знае всичко това, което ви разказах.

- Милото ми дете - прихлипа мама - Лошото е отминало. Сега носиш нов живот в себе си и трябва да си заредена само с полужителни емоции. Подкрепям решението ти за тази баба.

Мама отново я прегърна, галеше косите, лицето й. Сълзички заблестяха в очите им.

          Ревът на моторите ни, екскорта от леките коли оглушиха Арбанаси.Жители и туристи приемаха с усмивка шествието ни, коментираха нещо, помахваха с ръце за поздрав.

Спряхме пред голямата дървена порта на вилата им. Ани се бе погрижила да ни облече като рицар-- воин с колан и комуфлажен меч, и княгиня със сплетени в косата на венче маргаритки и бяло дълго наметало. Дървените порти се отвориха широко, прегърнах Силвия като малко детенце и я внесох в двора. Отворихме работа на Теодор и на местен фотограф за заснемане на всяка крачка, която правех при обиколката из двора със Силвия на ръце. След нас децата облечени в  рицарски доспехи пристъпваха важно, важно, хванали краищата на бялата мантия.

Кой ти гледа, че имало погача, шарена сол и мед. Аз гледах щастливата и усмихната Силвия и това ми бе достатъчно.

Сватба като сватба, с много веселие и пожелания. Родителите ни седяха едни до други, гледаха ни с насълзени от умиление очи, продумваха си нещо с усмихнати лица

          Вечерта бяхме нежно притиснати един до друг, заслушани в ударите в коремчето на Силвия, галех го, обсипвах с целувки. Който иска нека да брои пари, да отмята колко тави, тенджери и друга посуда има.

Обратното пътуване беше по-удобно за Силвия, возеше се в колата с мама и татко в удобен спортен клин и широка фланела.

          След няколко дни в '' Маковете '' нова изненада

- И аз съм бременна - изкрещя Ани - Каним ви на сватба на морето в таверната на мама Фани и татко Яни, следващата седмица

- И аз съм бременна - прошепна тихичко Поля - Изглежда пак ще е момченце

Радостни викове отново огласиха ''Маковете ''. Погледнахме всички към Лили

- Е, аз още не съм - смееше се тя - Нали имам две куклички. Миро, виж хората, ние изоставаме, трябва да помислим и да поработим по въпроса, имаме още  време.

Децата пак бяха около нас, плескаха с ръчички, смееха се заедно с нас.

- Видяхте ли, аз като ви казвах, че ще ходим на море, вие не ми вярвахте - важно каза Нинка - Дано отново ни дадат да ядем сладолед на корем.

Родителите на Тео организираха тържеството в таверната им, имаше и местни гости, а после два дена ядохме и пихме отново там, опитвахме се да тропнем и сиртаки.

А  Ани бе измислила сценария и за тяхното тържество.

Изпърпори мотора на рибарска лодка. Вторачихме се в морето. Чакахме около кейчето край таверната. Лодката направи широк завой и се насочи към кея.

Ани в широка бяла дълга рокля стоеше на носа на лодката. Дългите й коси се развяваха, на главата й венче от преплетени маслинови клонки. Зад нея леля Фани, а лодкар чичо Яни.

В самия край на кейчето родителите на Ани с букет червени рози следяха с радостни очи лодката.

Теодор пристъпяше по кейчето с бяла риза, чер панталон и гръцки каскет.

На средата на кейчето децата с панерчета с карамфили, бяха в очакване и немърдащи.

Лодката доближи, леля Фани сръчно хвърли въжето, Тео го хвана и завърза за кола. Чичо Яни придърпа лодката, хвана Ани за ръка, тя стъпи на борда на лодката. Тео я подхвана  да стъпи на твърдо, родителите й подадоха червените рози. И двамата тръгнаха следвани от родителите си. Пред тях децата хвърляха карамфилчета от панерките си, а ние радостно ги аплодирахме.

Познати на Ани заснемаха всичко това на камера и с фотоапарат.

            Стояхме всички вкупом пред родилното отделение. Сякаш ние ще се напъваме вместо Силвето. Ани и Поля се бяха хванали за ръце, нали им предстоеше, Лили  се въртеше около тях, сякаш да им вдъхне кураж '' Няма страшно, щом се напъваш няма начин да не дишаш '' и тихичко образно пухтеше.

В едната торбичка бяха шампанското и бонбоните за акушерките, а другата за нас, заедно със седем чаши. Трудна работа е да чакаш с очи вперени в затворената врата.

Райската врата се отвори и усмихнат ангел в бяло съобщи

- Силвия, Силвия роди момченце, три килограма и 800 грама, 53 сантиметра. Честито. Родилката и бебето са добре, до седмица ще ги изпишем

- Госпожо, това е за персонала - смотулевих и подадох торбичката - Благодаря за радостната вест

Настъпи радостна суматоха, възгласи честито,прегръдки, потупване по рамото.

Бръкнах в другата торбичка, раздадох чашите. Шампанското гръмна.

- Мамо, имаш си внук Мартин, честито - съобщих веднага  на мама

- Татко, честито, имаш си внук Мартин ...

Не забравих и родителите на Силвия, майка й даже се разплака от шастие по мобилния .

А в ''Маковете'' продължихме веселието. Имахме нов член на фамилията и нов моторист.

След месец повторихме ритуала и в чест на Ани и Теодор, още едно момченце.

След седмица-две потретихме. Поля и Иван затвърдиха мъжките, имаха отново момченце.

И отново бе  хубав слънчев ден. По алеята в парка три жени бутаха детски колички. Редом с тях момиченце возеше куклата си в малка количка. До тях жена помагаше ту на едната количка , ту на другите. Слънцето озаряваше щастливите четери жени и момиченцето.

Това бяха нашите жени с децата ни.

следва...