beti (Бехрин)
421 4580
22 февр. 2008 г., 15:30

Колекционер ( Из "Откровено за лудостта") 

  Проза
820 0 9
1 мин за четене

***

 

Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...

Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по-скъпи. Ще ги подаря на следващата разпродажба на непотребни вещи в града на първото дете, което захвърли парцалените си кукли от миналата година. После ще си купя позабравените желания на някой слепец и ще поседна до просяка от другата страна на Пътя, за да му подавам репликите на отминаващите веселяци - той колекционира изрази. Слепотата му помага да вниква дълбоко в думите, отвъд тяхата тъмна страна. Като при Луната...

Особено много се грижа за желанията на младостта. Ефирни са като пролетен планински вятър, леки и блуждаещи. Незапомящи се, преходни и стелещи невидими нишки, които ще положат основите на зрелостта - в тях се прокрадват съмнения. Моята работа е да ги предпазя колкото се може по-дълго от тях. За да не спират да се изменят спрямо търсенията си - така научават повече за себе си и за своите възможности...

Понеже съм в зряла възраст, успявам да се отделя от желанията на поколението си, с уговорката по-късно да се пробвам да колекционирам и такива.

Броя желанията на старостта. Единици са и в тях няма преходност. Едни и същи са, откакто съм започнала да се занимавам с тази работа. Като че ли винаги стигаме до едни и същи заключения... независимо през колко пътища минаваме... докато се стопим в непримиримата воля за живот.

 

15.02.08

Пловдив

© Бехрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... иска ми се да е така...
    Не защото това би променило смисъла, който влагаме в изживените мигове, а защото така ще си тръгнем малко по-спокойни от този живот...
    Може би точно нагласата, че сме намерили верният път ни дава увереността да продължим...
    Благодаря ти, че беше тук, Рали!
  • "Броя желанията на старостта. Единици са и в тях няма преходност. Едни и същи са, откакто съм започнала да се занимавам с тази работа. Като че ли винаги стигаме до едни и същи заключения... независимо през колко пътища минаваме..."

    Дали наистина ще загърбим преходното с течение на годините? И ще уеднаквим желанията си?
  • Философско е! Харесах, и с удоволствие прочетох,Бети!
  • Страхотен разказ...живият живот...
    колекционер на желания...радвам се, че те познавам.
    с обич, мила Бехрин. Пишеш невероятно хубаво!
  • Най-много са несбъднатите, затова са ми и по-скъпи.

    Несбъднатостта е тази, която кара по-горещо да желаем и да подреждаме мечтите и копнежите си (неосъществените) на пиедестали.Като близко-далечни призраци...най-високият праг на желанието ни...
  • Смисълът на живота ... Оригинална идея и изразяване ! Браво !
  • Невероятен финал - описала си живота, такъв какъвто е.
    Браво!
  • При мен най-много са разбитите на плачещи парченца желания...Днес добавих още едно в "кутията" на сърцето си...Много ми хареса, мила Бети!Поздрави!
  • Така е Бети, желанието за жовот нараства със старостта - жовота е...едно пътуване с влак: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=86499
Предложения
: ??:??