Колекционер ( Из "Откровено за лудостта")
***
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по-скъпи. Ще ги подаря на следващата разпродажба на непотребни вещи в града на първото дете, което захвърли парцалените си кукли от миналата година. После ще си купя позабравените желания на някой слепец и ще поседна до просяка от другата страна на Пътя, за да му подавам репликите на отминаващите веселяци - той колекционира изрази. Слепотата му помага да вниква дълбоко в думите, отвъд тяхата тъмна страна. Като при Луната...
Особено много се грижа за желанията на младостта. Ефирни са като пролетен планински вятър, леки и блуждаещи. Незапомящи се, преходни и стелещи невидими нишки, които ще положат основите на зрелостта - в тях се прокрадват съмнения. Моята работа е да ги предпазя колкото се може по-дълго от тях. За да не спират да се изменят спрямо търсенията си - така научават повече за себе си и за своите възможности...
Понеже съм в зряла възраст, успявам да се отделя от желанията на поколението си, с уговорката по-късно да се пробвам да колекционирам и такива.
Броя желанията на старостта. Единици са и в тях няма преходност. Едни и същи са, откакто съм започнала да се занимавам с тази работа. Като че ли винаги стигаме до едни и същи заключения... независимо през колко пътища минаваме... докато се стопим в непримиримата воля за живот.
15.02.08
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Броя желанията на старостта. Единици са и в тях няма преходност. Едни и същи са, откакто съм започнала да се занимавам с тази работа. Като че ли винаги стигаме до едни и същи заключения... независимо през колко пътища минаваме..."
Дали наистина ще загърбим преходното с течение на годините? И ще уеднаквим желанията си? -
Философско е! Харесах, и с удоволствие прочетох,Бети!
-
Страхотен разказ...живият живот...
колекционер на желания...радвам се, че те познавам.
с обич, мила Бехрин. Пишеш невероятно хубаво! -
Най-много са несбъднатите, затова са ми и по-скъпи.
Несбъднатостта е тази, която кара по-горещо да желаем и да подреждаме мечтите и копнежите си (неосъществените) на пиедестали.Като близко-далечни призраци...най-високият праг на желанието ни... -
Смисълът на живота ... Оригинална идея и изразяване ! Браво !
-
Невероятен финал - описала си живота, такъв какъвто е.
Браво! -
При мен най-много са разбитите на плачещи парченца желания...Днес добавих още едно в "кутията" на сърцето си...Много ми хареса, мила Бети!Поздрави!
-
Така е Бети, желанието за жовот нараства със старостта - жовота е...едно пътуване с влак: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=86499
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не защото това би променило смисъла, който влагаме в изживените мигове, а защото така ще си тръгнем малко по-спокойни от този живот...
Може би точно нагласата, че сме намерили верният път ни дава увереността да продължим...
Благодаря ти, че беше тук, Рали!