Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!

4

         Барух Исаев потри доволно ръце, току що беше закрил два къси пункта с изгодна печалба от продажбата на злато чрез акаунта си на Форекс платформата. Беше прогнозирал точно, кога възходящите „японски свещички” ще достигнат максимума си и ще започнат да падат. Две минути след закриването на позицията спадът вече беше налице, но Барух беше щастлив, че се беше отървал навреме от рискованото капиталовложение с печалба. Печалбата не беше голяма – някакви си деветстотин и петдесет евро и 48 евро цента, но удволетворението, което изпитваше от спекулациите на дребно сутрин по електронните борси, му доставяше гъдел така, както на трудещите се решаването на обичайна утринна кръстословица на чаша ободряващо кафе.

         Доволен от себе си, Барух остави лаптопа да си почива в дежурен режим и се зае с обичайните си банкерски задължения. Не усети как се търкулна времето, задълбочен в ролята си на председател на управителния съвет на банката. Тъкмо обследваше едно стратегическо предложение за промяна в политиката на възнагражденията, разработено от кандидат стажант за кредитен банкер, когато специалния му телефон с криптирана връзка го сепна с познатото ретро позвъняване. Погледна старинния часовник от абаносово дърво, изправен в човешки ръст срещу бюрото му и отбеляза мислено, че неочаквано е станало 14:30 часа. Пресегна се към дръжката от слонова кост на телефона, също изработен в ретро стил. Вдигна слушалката и облягайки се на облегалката облицована с мека естествена телешка кожа на махагоновия люлеещ се стол, като цар на трон с любезен тон промълви:

- Ти Рекс Банк... Банкер Исаев... С какво мога да Ви бъда полезен?

- Преведи в банковата сметка на нашто момче от фирмената ми петстотин еврейчета, както се разбрахме  - прозвуча грубоватия, леко простоват глас на Шумански в слушалката.

- Готово г-н Шумански – отговори Барух, натискайки ентър бутона на лаптопа си – след една минута можете да погледнете в сметките си он лайн, за да видите дали е о.к. транзакцията.

- Добре. Нали не си забравил да натиснеш кодиращия бутон на връзката – продължи Шумански – след два часа съм при тебе, задвижи и останалото!

- Всичко ще е наред г-н Шумански – отговори Барух с възможно най-уверен тон – бутона за кодиране е автоматичен... Бъдете спокоен!

- Хубаво. До чуване и умната – каза Шумански и прекъсна разговора.

Барух се пресегна към кутията с любимите си пури Люикс, взе една от тях и отряза крайчето и с ножичката за пури. Повъртя за малко в ръката си запалката „Престиж” на „Картие”, подарена му от колеги банкери на 50 годишнината. Запали с нея пурата. Вдигна отново телефонната слушалка, набра номера на брат си и облягайки се отново в креслото издиша дима към тавана с наслада, очаквайки отговор.

5

         Ухилен до уши старши полицай Самуил Исаев седна на пасажерското място в патрулката и сръчка лекичко с лакет свойски в ребрата младши полицай Адлер Попов:

- Скива ли го този отворко, братчед! Хвърля ми ръкавица, като рицар – да се боксираме в „Павлово” на Трохата в боксовата зала. Ей му визитната картичка... Не стига, че е дърт тоя тулуп, ами иска и до дванадесет рунда да се маризим... Като го гледам с тия титли пред името му, си е жив кълвач и бивш зубър... Ще го лигавя два-три рунда и ще го положа, та да му дойде на акъла, че полицай в България, значи и трениран бияч... На мен ще ми скача, дето последните три години на полицейските състезания по Крав Мага на национално ниво съм все първенец... Просто ще го размажа с кеф...

- Верно ли бе – засмя се и Адлер – тоя направо е изгорял кюнец, ама още не знае... Дай да поканим и от нашите за агитка, да гледат, че и сеир да става!

- Ще – изръмжа Исаев – и аз тъй му рекох, че ще викна от нашите, та после да е известен на всички колеги... Ще го направим на мезе, за кашмер ще го догодим... Ха, ха, ха... Тоя е такава голяма риба, че на бастун може да го уловиш...

- Старши! Виж оня мангал на пейката в градинката – смени посоката на разговора Адлер – не е ли онзи Муши, дето пласира „крокодил” на територията на Буцата и от две седмици не си еплащал таксата, нито на него, нито на нас?

- Същия е – насторожи се Исаев – ти чакай тук! Аз  ей сега ще го домъкна – обеща той излизайки от патрулката.

Муши изглежда се беше напушил, защото си седеше най-безгрижно и мирно на пейката, докато старши полицай Исаев го наближаваше фронтално по алеята без да бърза.

Младши полицай Попов видя, как Исаев размени две-три думи с травестита, след което го хвана за врата и извивайки едната му ръка зад гърба го заблъска пред себе си към патрулката. Вкара го на задната седалка, закопча го с белезниците за специално пригодената за целта желязна тръба на вратата зад пътническото място отпред, на което отново се настани Исаев.

- Кажи сега курво – започна да го тормози Исаев – що не си плащаш навреме? Нали знаеш, че не може просто така да си развяваш байрака наоколо!

- Недей така, бе бате – захлипа травестита, размазвайки готическия си макияж със сълзи и сополи – искам да плащам аз, ама много не върви напоследък „крокодила”... Клиенти се наплашили от лош реклама във весник и минали на друго друсане... Страх ги нега, да не умирват... Пък наште само „крокодил” ми дава... Реквам им аз чи не върви, пък те с ритници, пак на улица да са мъча... Виж – надигна си и без това късата пола травеститът – цялуту съм в синкавици... Пък не съм и ногу убава, та и свирки никак не вървят напоследъка...

- Я не ми рзвявай кълки, боклук – пресегна се и го цапардоса по главата с юмрук тип „парен чук” Исаев – дай да идем при ваште да се разберем, докато е с добро, че ако обърнем гегата, свят ще ви се завие на всичките...

- Немой бате така... С лошо – замоли се травестита -  ако ви заведа ще ма бият ногу...

- Ако не ни заведеш, ние ще те затрием – зплашително започна да ръмжи Исаев – такива като тебе съм заровил на Витоша една сюрия... Тъкмо ще си им компания...

Травестита побледня. Взе на сериозно думите на Исаев и треперейки рече изваждайки от пазвата си някакви пари навити на руло, омотани с ластик:

- Бате! На! Вземи! Ето 500 лв. Само толкова имам... Ела утре и ще ти намеря от наште още 1500 за този месец.

- Не ми ги бутай така бе идиот – кресна му Исаев – пусни ги долу в краката си и бягай! Но до утре кажи на вашите да ти съберат 3500, че и дела на Буцата, трябва да дадат предварително! Щото ако не ние, той ще дойде с неговите да ви разбута катуна... Разбра ли!

- Разбрах! Разбрах, бате! Ще ме откопчиш ли – рече Муши плахо, пускайки рулото с банкноти на пода.

- Хайде, върви – каза Исаев – отключвайки му белезниците – и кажи на ваште да се стегнат, че голо хоро на самодивска поляна ще ни играят, иначе!

Едва що Муши се изниза от колата и зазвъня мобилния айфон за специална връзка на Исаев.

- Вземи парите – рече с жест той на Попов и отговори на „повикването” – здрасти брат!

- Шалом, братко – прозвуча в микрофона гласът на Барух – сам ли си?

- Шалом! Шалом! Мир братко – засмя се Исаев – не съм сам. С братовчеда Ади съм на дежурство, така че считай, че съм сам... Знаеш, че е нашо еничарче момчето, така че казвай!

- Добре – продължи Барух – изпращам ти една снимка на едно лице и данните за него на криптирания ти мейл. Днес по негова сметка преведох 500 000 евро вътре банково. Имаме поръчка да му вземем тези пари... Не ме питай от кой... Половината ще са за нас. По мои данни зад това лице не стоят никакви партийни и други организации. Намесил се е в бизнеса без сериозен политически или мутренски гръб... Така, че ще е лесна плячка... Виж, организирай работата, но първо провери дали така стоят нещата... И пипай внимателно! Разбра ли?

- Разбрах – рече сериозно Исаев – мир братко! Пращай мейла и не бери грижи.

- Добре! Много поздрави на жена ти и племенниците от мен – каза Барух и прекъсна връзката.

- Какво става, старши – рече загрижено Ади – подочул част от разговора.

- Ще имаме сериозна задача Ади – каза леко замислен Самуил – ако успеем ще паднат добри кинти.

Исаев влезе чрез айфона в секретната си поща, отвори писмото от брат си и зяпна учудено... Бързо отвори и прикачения файл със снимката и отваряйки я се изсмя с израз на изненада:

- Айде кажи сега, това не е ли съдба – хилеше се той като навря айфона си под носа на Адлер Попов – поръчват ми същия тъпак от тази сутрин, дето иска да се боксира с мен... Какво шибано съвпадение? Хем ще го бием хем ще го е-е-е.... Цакаме, така да се каже...

- Ха, ха – разсмя се Адлер – явно мача се отлага, а това е най-куцуз копелето, което съм виждал през живота си до сега.

- Напротив. Напротив – заговорнически продължи Исаев – мач ще има, но ще поканим друга агитка и трябва да обмислим работата както трябва... Карай към Бояна, Ади! Ще трябва да се видим със Зоро баретата... Бате ти Зоро е специалист по тънките операции. Ще трябва да се спазарим с него.

- Добре – рече Ади – запали мотора на патрулката и с ляв мигач се включи в движението по посока към Руски паметник.

С Л Е Д В А  П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е...