26 нояб. 2011 г., 22:49

Кольо войвода и поляната с люцерна

1.2K 0 5
2 мин за четене


Кольо войвода и поляната с люцерна

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато оставил четата си в ръцете на Стойчо Двайсетака.

 

*** *** ***

 

Една от легендите за Кольо и неговата безстрашна чета разказва как веднъж войводата и Иван Знаменосеца заминали на важно обучение в чужбина и оставили Стойчо Двайсетака да води делата на хайдутите. За съжаление, Стойчо бил млад и неопитен и без да иска, привечер попаднал на засада, устроена от турските заптиета.

 

Започнала престрелка и куршумите зажужали като оси през небето. И някъде по залез слънце през лагера на турците минала каручка, управлявана от стара бабичка.

 

- Накъде така, ма бабо? - спрял я един от турските войници.

- Отивам на оная поляна зад хълма, да накося люцерна за магарето, дето тегли каручката, че вижте го как е посърнало, вече втори ден нищо не е яло, горкото добиче!

 

Магарето изхриптяло с жалостен глас и замятало тъжно с опашка, сякаш за да потвърди думите на бабичката. Заптието погледнал още веднъж сбръчканото лице на бабичката, погледнал и в измъчените очите на магарето и ги пуснал да си продължат по пътя.

 

Когато каручката стигнала до лагера на четата, Стойчо Двайсетака изведнъж изскочил от близките храсти и се провикнал:

 

- Стой, бабо! Не виждаш ли, че тук се стреляме, опасно е да минаваш по този път, ще утрепят я теб, я магарето!

- Не бой се, Стойчо! - отвърнала бабата. - Не ме ли позна? Аз съм, Иван Знаменосеца.

- Брей, отлична маскировка, Иване! - отвърнал Стойчо. - Ако не си беше отворил устата, че да ти чуя гласа, нямаше да позная, че си ти!

- А-а-а, моята маскировка нищо не е. - скромно отговорил Иван. - Ти по-добре ела тук и ми помогни да разпрегнем Кольо, че от сутринта тегли каруцата...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Давидов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...