Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Дай ми момчето, та дай ми момчето! На добро ше го науча! Нямам си никой. Ше ми помага в хотела. Ше ми посреща и изпраща гостите.
Аргир беше неук човек, но с прогресивни идеи. На никой не вземаше пари. В хотела му идваха хора от неговото потекло - бедни, работливи. Не се знаеше откъде, но беше се научил да хортува за социализъм.
Колчо обичаше бая си Георги като свой тейко. "Къв ли челяк е Демира?" - мислеше си той. Колчо си тръгна. Цяла нощ се мята на миндера. Виждаше някаква сянка, която подаваше безплътните си пръсти и галеше къдрокосата му глава. Колчо притвори очи. Огънят в камината догаряше. Малка искрица подскочи и заигра танца на нестинарката. Добрата майка Богородица с Младенеца над ми ...