Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.

- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:

- Дай ми момчето, та дай ми момчето! На добро ше го науча! Нямам си никой. Ше ми помага в хотела. Ше ми посреща и изпраща гостите.

   Аргир беше неук човек, но с прогресивни идеи. На никой не вземаше пари. В хотела му идваха хора от неговото потекло - бедни, работливи. Не се знаеше откъде, но беше се научил да хортува за социализъм.

   Колчо обичаше бая си Георги  като свой тейко. "Къв ли челяк е Демира?" - мислеше си той. Колчо си тръгна. Цяла нощ се мята на миндера. Виждаше някаква сянка, която подаваше безплътните си пръсти и галеше къдрокосата му глава. Колчо притвори очи. Огънят в камината догаряше. Малка искрица подскочи и заигра танца на нестинарката. Добрата майка Богородица с Младенеца над миндера, сякаш се усмихваше. Колчо трепна. Двете му ръце се подадоха из завивките. Дигнаха се към тавана, като че ли нещо търсеха.

   Утрото дойде така бързо като капка, която се разлива по стъклото на прозореца.  Набърже пъхна панталона, тоя, който чана Пена беше закърпила стрателно. Облече кенарената риза, която беше малко поразвлечена. Обу галошите, тия, дето вуйчо Михо беше носил навремето. Викна няколко пъти, но никой не му отвърна. Само веселото клокочене на котлето върху огъня говореше за скорошното присъствие на чана Пена. Напоследък вуйчо Михо ставаше рано и се връщаше късно. Момчето често слушаше гласа на чана Пена. Виждаше я с навлажнени очи. Понякого вуйчо Михо се връщаше с повишено настроение, залитайки. А една вечер Колчо чу шум. Нещо тежко изтропа пред портите. Чана Пена с газениче в ръка прекоси градината. Беше нахлузила на босо лачените си обуща, които бяха поочукани с времето. Вуйчо Михо лежеше върху лепкавата кал, щото целият ден беше валяло. Окото му, патладжанено синьо, а под долната му мигла твърда цицина, предаваха невероятен вид на лицето му.

   Момчето наблюдаваше как чана Пена влачеше едрото туловище по двора и пъхтейки го, принесе в одаята. Сложи го на миндера. Чу се дрезгав глас и кашлица. Настъпи тишина.

   На другия ден заговориха в града, че той ходил всяка вечер при Чапкън Ленче. Същата вечер двамата якичко пийнали и някакъв циганин го присрещнал. Вуйчо Михо замахнал към него, а циганинът замахнал с нож. Добре, че двама махаленци минали оттам, та ги разтървали. Дълго влачели якото му туловище, докато поизтрезнял, със сплескана от кръв коса, гледал уплашено и си говорил нещо. За да му е по-меко на главата, сложили една тухла под нея. И така го заварила чана Пена. Сладко похърквайки, като палячо от цирка, тоя, дето скоро беше идвал в града. Дрехите му, примешени с кръв и кал, целите лепнеха.

    След тая вечер, Колчо  виждаше чана Пена да обикаля край оградата, но вуйчо Михо повече не закъсняваше. Явно беше разбрал, че тя не заслужаваше това. Яка и силна, голяма чистница и въртикъщница беше, а Чапкън Ленче обикаляше улиците като гламава и търсеше коя мъжка глава да завърти.

    И дума не можеше да става, че някоя жена можеше да се мери с чана Пена.