Питал съм се не един път защо на покера или други там хазартни игри с карти им казват комар. Дали затова, че изпитваш един специфичен сърбеж, почти като захапано от комар, пък като те начешат едно хубаво, вземе та ти мине? Дали защото е досадна краста, като бръмченето на комар? Или пък печалбиците са големи колко комар? Или... знам ли? Но се сещам за едно славно време, когато в нашето дълбокопровинциално градче живееха много хора, имаше и ясно изразена интелигенция, имаше я и тая краста, комара. То, не че каквато и игра да подхванеха с карти, все можеше да бъде окомарена, но комарът си беше за баш комарджиите. А е понятно, че такива игри се играят от хора с по-капиталистически начин на мислене. Нещо като дребни буржоа. Затова и беше забранена и преследвана от закона. И точно поради това будни мозъци, като нашата провинциална интелигенция, намираха различни начини и форми да отпуснат от тежкото ежедневие, като врътнат някое и друго комарче за около... да речем... абе, за една нощ. Или д ...