Питал съм се не един път защо на покера или други там хазартни игри с карти им казват комар. Дали затова, че изпитваш един специфичен сърбеж, почти като захапано от комар, пък като те начешат едно хубаво, вземе та ти мине? Дали защото е досадна краста, като бръмченето на комар? Или пък печалбиците са големи колко комар? Или... знам ли? Но се сещам за едно славно време, когато в нашето дълбокопровинциално градче живееха много хора, имаше и ясно изразена интелигенция, имаше я и тая краста, комара. То, не че каквато и игра да подхванеха с карти, все можеше да бъде окомарена, но комарът си беше за баш комарджиите. А е понятно, че такива игри се играят от хора с по-капиталистически начин на мислене. Нещо като дребни буржоа. Затова и беше забранена и преследвана от закона. И точно поради това будни мозъци, като нашата провинциална интелигенция, намираха различни начини и форми да отпуснат от тежкото ежедневие, като врътнат някое и друго комарче за около... да речем... абе, за една нощ. Или докато оскубят някой, та да не смее да се прибере вкъщи, щото заложил жена си... И понеже в ония времена имаше хора за всичко, щото СРС-тата бяха кът, такива компании бяха твърде компактни. Компактни, компактни, колко да са компактни. Нали са все в едно село. А нещо да не се знае там? Все се намираше някой поп Кръстьо, да дебне и да докладва на властта, че примерно у Дичо Рицаря са се събрали 4 човека и ще играят комар със залагане. Но комарджиите са хитра напаст - знаят ги тия нещастници и по някой път пуснат по някоя лъжлива партенка, та като дойде внезапна проверка на мястото на сбирката, се окаже примерно, че бирникът на общината е задушил жената на партийния и стане една-а-а... не е за приказки. Да-а, историята познава не една такава "грешка", ама думата беше за комарджиите.
Имаше една хубава компания, северозападно-провинциални интелигенти, която си беше намерила удобно място за поддържане на спортната форма. Паролата за сбирка им беше "чистене на боб". И наистина, ако някой внезапно се появеше, на масата можеше да види кана вино, тесте карти и... разхвърлян по мушамата боб. Домакин на такива срещи беше Данчо Гуглин - даскал по музика и пеене в първо основно. Жена му, и тя даскалица, Перса Гуглина, беше добряк и само изнасяше вино и мезе по команда на Данчо. През другото време седеше встрани и или плетеше вълнени чорапки, или проверяваше домашни. И нито един път не беше заподозряла какво се върши в дома ù. Не беше разбрала до едно време.
На всеки картоиграч, след тая постановка, му става ясно, че виното там е за пиене, мезето е за ядене, картите са за игра, а бобът? Бобът играеше роля на най-конвертируемата парична единица. Зърно боб - 1 лев. Да, това бяха импровизираните жетони. Редовни посетители, демек чистачи на боб, бяха Галинов - душа човек и вечно губещ, Конти (Никола) - човек, роден за артист (такъв си и беше), Дичо Рицаря и Славчо Кочана - хора на спорта (разбирай, лека атлетика). Сиромахът Галинов най-лесно се запалваше по тая пущина, комара, и най-често си отиваше сутрин без нито едно зърно боб. Остави, ами нерядко дължеше по паничка на някого и все пò към дъното отиваше. По едно време се беше чуло, че дължи две-три кофи боб и се наложи да се махне от село. Отиде в София и стана ватман завалията. Другите бяха по-тарикати и кой днес, кой утре, все имаха по някакво количество бобец. Абе въртеше се един боб там, ама боб ви казвам! Данчо Гуглин обаче беше най-тарикат. Този никога не е сядал да играе карти. Само приемаше играчите у тях. Имаше си обаче условия, които всички стриктно спазваха. И най-важното! Всички бяха джентълмени и си имаха пълно доверие. Така де, иначе бобтъ щеше да девалвира. Та, Данчо събираше от всеки играч по две зърна боб за един час. Седи си, попийва си, гледа ги и току рече:
- Персо, кана вино! - и хоп - две зърна в неговата паничка. Мине се, не мине, пак се провикне:
- Персо, тичай в мазето за буца сирене! - и хоп - три зърна боб в паничката.
Изпълняваше всички желания на играещите, безропотно. Като приключили играта, се правело едно последно чистене на боба и на другия ден се пристъпвало към обмяна на валутата. Станало това вече система, взели решение да не прехвърлят толкова често пари от ръка на ръка, за да не се вкарат в подозрение от дебнещи доносници. И като посъберат по около паничка боб, тогава да си оправят сметките. Бобът на комарджиите постоянно се въртял помежду им, като само сменял притежателя и обема си. Но бобът на даскал Данчо си се трупал и набъбвал. Вече бил събрал една пълна голяма тенджера. Видяло му се малко опасно да държи толкова "валута" вкъщи и решил да информира компанията:
- Ей, момци, я дайте да очистим боба, че стана време вече за сеене!
- Добре, даскале! В събота се събираме и оправяме работата - съгласили се комарджиите.
Даскал Гуглин потъркал доволно ръце, тръгнал си и вече смело си представял как до един месец ще седи в чисто нова Жигула. Не искал обаче да предизвиква съдбата и не казвал нищо на Перса. Щяло да бъде изненада.
Дошъл ден събота. Настъпила вечерта. Един по един "спортистите" се събрали. Седнали на масата, извадили торбичките с боба, разхвърляли го по масата и започнали да броят. Трансформирали боба в актуални български левове, оправили си сметките и събрали боба в една тенджера. Извикали тогава и даскала:
- Данчо, давай твоя боб сега!
Като чорбаджия на къщата, Данчо на свой ред се провикнал:
- Персо, донеси боба!
Дошла Перса и запремигала пред Данчо неразбиращо.
- Чуваш ли ма, донеси тенджерата с боба!
- Бе Данчо, ами два дена вече ние, старите, децата, все боб ядем. Остана има-няма една паничка. За толкова хора няма да стигне!
Даскала се опитал да поеме дълбоко въздух, да преглътне, да каже нещо, но се задавил, закашлял се, прежълтял, позеленял, очите му станали като китайски пинг-понгчета, а жена му изпаднала в ужас. Отборът по комар обаче веднага реагирал, дали му първа помощ и след малко тоя поел хрипливо въздух. Първите му думи, откъртили се от пулсиращия гръден кош и процедили се през призрачно посинелите му устни, били:
- Гъско проскубана, цял живот с колело ще ходиш на работа! - и се тръшнал безпомощно на кушетката...
Е, така е! Комарът прави щастлив само "избрания". Останалите лижат рани и се надяват на друга възможност. Ама много е гадно да загубиш, когато друг не е спечелил. Или както казваше Галинов, прибирайки се една сутрин, унило поклащайки глава: "Никой не е по-голям от боба!"...
© Димитър Todos los derechos reservados
Сладури са твоите спортисти, че и изобретателни.
Закусих с усмивка, благодаря!