Младият програмист Иван се въртя цяла нощ в лелото. Той се бореше насън, пъшкаше, накрая се събуди с болки.
Навън през прозореца слънцето се усмихваше весело. Две птичета бяха кацнали на перваза на прозореца и неуморно огласяха въздуха с радостни песни. Въздухът миришеше на пролет, но в момента на Иван изобщо не му беше радостно. Така го болеше корема, че искаше само да се свие и да се надява болките да спрат! Иван, който винаги държеше на външния си вид, днес изобщо не се замисли. Той облече първото, което му попадна – дънки и непретенциозен пуловер. Усилието беше прекалено голямо за него. Почувства, че силите му се изчерпаха. Въпреки всичко, пред вратата се поколеба накъде да тръгне. Той държеше на точността, но днес като че ли това не го вълнуваше много. Не беше предупредил в службата. Пред очите му се появи образа на листа с недовършената програма. Представяше си какво трябва да коригира, за да стане по-елегантна и бърза. За съжаление тези мисли изчерпаха до край силите му. Той беш ...