Кошмар
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и остър връх. Демонският глас внезапно изкрещя пред всички в този свят суров:
-"Виновна е! И ще гори във ада! Не ще избяга никога от тук! Виновна е! И ще гори на клада!Няма кой да и помогне тук!"
В този миг сърцето спря да чувства. Душата сякаш се срази. Камата без да иска някой спусна и сърцето прати в най - дълбоки дълбини.
Когато се събудих, сякаш плачех, сякаш исках да се преродя. Нова грешка никога да не допусна и в ада никога да не горя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены

