26 дек. 2007 г., 13:14
6 мин за четене
Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъскат в умът ти... и сега си объркан...
Оглеждаш се...
Стоиш върху пясък, ситен и бял, посягаш към него, за да си сигурен и той се стича между пръстите ти... пясъкът е топъл и приятен, но е толкова много, а и става все повече...
Но как, къде, от къде идва, поглеждаш нагоре и забелязваш, че през малък отвор милиони малки песъчинки преминават, спускат се през него и падат в краката ти... През ума ти прелита мисъл, която смразява кръвта ти, лоша идея, но дали е така?
Пристъпваш напред изправил ръце и търсещ нещо около себе си... опипваш въздуха и се молиш да не докоснеш нищо...
Но уви!!!
Пръстите ти докосват гладка повърхност и ти тръгва напред, опипвайки я, следвайки формата й... описваш кръг, вр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация