Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори на погребението не присъствах. Разбрах за кончината на баба ми едва вчера(цяла седмица след смъртта ѝ). Тогава ми съобщиха че е оставила къщата си на Мен. А аз си мислех че ме мрази. До последно ме обвиняваше за смъртта на татко(единствения и син). На помена преди 2 години, тогава се видяхме за последен път. Но явно чувствата ѝ към мен се бяха променили оттогава.
Забелязах табелата на селото в далечината „село Бряст“. Внезапно Страйк скочи от задната седалка на колата и започна да лае .
- Спокойно момче-Казах му аз и се пресегнах да го погаля по главата. Част от козината му остана в ръката ми.-Стария ми Страйк- прошепнах и се обърнах да го погледна в очите .Той легна.
С влизането в селото в ...