- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсем ги няма. Само луна, звезди, такива неща…
- А къде акостира, на паркинга пред къщи ли?
- Да си я виждала котката? Пис – пис – пис…
- Дано не си одраскал тойотата на Максимов, както миналото лято.
- Нося ù мляко. Аржентинско. Скъпа, миналото лято тойотата на Максимов одраска кораба ми, защото се опита да я паркира във водата… Лилави ли каза?... Мислех, че не съм видял добре.
- Скъпи! Да не си пил?
- Ударихме с момчетата по едно на тръгване от Буенос Айрос.
- Знаех си! Знаех си! Само миг без контрол и вече се наливаш!
- Първата сряда на миналия месец беше, скъпа… Къде се е дянало това... Пис - пис… Маце-е-е… Нося ти прясно мляко.
- Старите навици трудно се забравят, нали! Извини ме, имам нещо ...