Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в продължение на цели двадесет и четири години. От сутрин до вечер . Жената с която вечно беше сравнявана. Жената ,която винаги с нещо беше повече от нея по думите на съпругът и свекърва и. Спомни си годините в които молеше съпругът си да имат дете и той не искаше. Цели пет години молби. Спомни си как случайно чу разговорът на свекърва си с Йордан в кухнята:         -Йордане какво става? Няма ли най-после да ни зарадвате с внуче?                      -Аз дете ще имам само от Тина!                                                         -Какви са тези неща ,които говориш? Ако си искал деца от Тина ,защо се омъжи за Поля?                                                                                   -Защото съм мъж на честта. Направих го заради родителите и ,а не заради това, че я обичам! Един път обичах в живота си..                                                     Поля отиде тихомълком в спалнята и се сви като куче в леглото ,плачейки от ужасната болка ,която и нанесоха думите му. Но го обичаше толкова много, че предпочете да стои до него страдайки и слушайки легендите за Тина, отколкото да си тръгне.                                                                                  Погледна я отново. Да ,беше много красива и на тези години се държеше доста добре .Дори жените които минаваха около масата я гледаха със скрита завист.                      Тина прегърна дъщеря си и дигайки погледа си ,той се пресече с този на Поля. Жената на голямата и любов. Не я познаваше лично. Но и бяха показвали нейни снимки. Тина се усмихна. Можеше да бъде тя на нейно място, но през онези далечни години ,майка и която работеше в полицията я заплаши, че ако не се раздели с Йордан ,ще го вкара в затвора. Беше сигурна ,че ще го направи. Майка и толкова много го мразеше ,че нямаше да пожали нищо за да осъществи намерението си. Тина го обичаше повече от живота си и предпочете да жертва любовта си , разделяйки се с него, отколкото той да страда заради нея. Изживя много тежко раздялата си с Йордан.                                 След години се омъжи за мъж ,който приличаше на него.                                Стояха и се гледаха от двете маси .Тина усмихната, а Поля със студенина . Когато изведнъж до Поля седна Йордан .                                                       -Това е тя нали?-попита нервно Поля сочейки с главата си към нея .                       Йордан се обърна и спря диханието си. Отсреща го гледаха онези зелени очи, който изгоряха сърцето му .Един камък застана на гърлото му и с трудност каза просто :                                                                                         -Да.                                                                               Но очите му се насълзиха. Не я беше виждал цели 26 години.                    -Какво по дяволите обикна в нея? Красотата и? Та тя те заряза ,а аз години наред страдам до теб ,слушайки от сутрин до вечер за нея.                                      -Да разбира се, страдаш до мен с луксозен живот. .Ако нямах пари и не бях този ,който съм едва ли щеше да си с мен. Знаеш ли защо я обичам? Защото ако тя беше на твоето място ,още на първият ден щеше да си тръгне с гордо вдигната глава и никога нямаше да се обърне назад, въпреки ,че беше бедна. Ето това е разликата между вас двете-че тя ме обичаше заради самия мен.-каза той и стана, за да не го види никой ,как сълзите му се стичат по бузите.                                                         Тина гледаше Йордан и едвам се сдържа да не се разплаче. Никога не беше престанала да го обича. Радваше се ,че бе създал семейство и е щастлив .                       -Мамо какво гледаш?- попита дъщерята на Тина ,ловейки погледа и. -Нищо, просто така се загледах –махна с ръка тя.                                               -Мамо ,не може да бъде! Виж онази жена, която те гледа отсреща колко много прилича на теб….