Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в продължение на цели двадесет и четири години. От сутрин до вечер . Жената с която вечно беше сравнявана. Жената ,която винаги с нещо беше повече от нея по думите на съпругът и свекърва и. Спомни си годините в които молеше съпругът си да имат дете и той не искаше. Цели пет години молби. Спомни си как случайно чу разговорът на свекърва си с Йордан в кухнята: -Йордане какво става? Няма ли най-после да ни зарадвате с внуче? -Аз дете ще имам само от Тина! -Какви са тези неща ,които говориш? Ако си искал деца от Тина ,защо се омъжи за Поля? -Защото съм мъж на честта. Направих го заради родителите и ,а не заради това, че я обичам! Един път обичах в живота си.. Поля отиде тихомълком в спалнята и се ...