siromah (Кольо Карпела)
57 47
5 сент. 2007 г., 10:28

Крадецът на кокошки 

  Проза
2588 0 2
9 мин за четене
Плевникът се намираше в другия край на двора. Малкият крадец се промъкна през врата и започна да претърсва полозите. Кокошките се разбудиха и се разкудкудякаха.
"Ох, още топло!" - разсмя се нехранимайкото и пусна прясното яйце в пазвата си. Колко ли станаха? Може би ще има за цяла кутия цигари! Устата му се напълни със слюнки. Малкият крадец обожаваше тютюна. Той пусна ръка под лежащата в полога кокошка и усмивка цъфна на лицето му. Две, три, пет яйца! Днес късметът му вървеше!
- Куд-кууудяяяк! Куууд-кууудяяяяк! - разкудкудяка се войнствено кокошката, опитвайки се да спаси бъдещото си потомство от ръцете на нехранимайкото. Малкият я сграбчи безцеремонно за гушата и плевникът утихна.
"Ще кудкудякаш, а?" - изсмя се злобно палавникът. - "Я, да те видим сега?!"
Кокошката плесна с криле, задушавайки се от липсата на въздух. Крадецът подържа още няколко секунди нещастната птица за гушата и я пусна. Кокошката се опита да се изправи, но залитна и се свлече настрани. Нехранимайкото се ухили и я изрита злобно. Той обичаше да се гаври с животните.
Любимото му занимание беше да хвърля камъни по речните жаби. Или да се гаври с хванатите в капака мишки. Или да замерва с прашка врабчетата по дърветата...
Малкото петле, което беше от породата на прочутите "френски петли", които на Хавайските острови използваха за организиране на "кокошите боеве", наежи перушината си и войнствено се спусна към натрапника. Малкият се опита да го ритне, но безуспешно. Петлето го клъвна свирепо по босото му краче и пусна острите си шипове в действие.
- Ааааах! - изписка младият крадец и очите му се напълниха със сълзи. Той наведе глава и погледна надолу. Тънка ивица се стичаше по крака му. Петлето войнствено изкукурига и атакува отново. Малчуганът не издържа и се впусна в панически бяг към вратата на плевнята...
.................................................
Старецът се препичаше на слънце, седнал на малко, трикрако столче. "Днеска времето е чудесно - мислеше той и се наслаждаваше, замижал от удоволствие. Ех, само да не беше толкова стар! Би отишъл на риболов или на лов за елени. Отлетяха си годините, старче! Сякаш вчера беше денят, когато ръцете му стискаха тежкото желязно рало и оряха коравата земя..."
Неочаквано от плевнята се разнесе кудкудякане. Старецът отвори очи и се заслуша. Кудкудякането се повтори отново. "Лисицата!" - неочаквана мисъл го прониза. От няколко седмици изчезваха яйцата от полозите. Ти остави яйцата, но и най-добрите от кокошките-снасячки - пет угоени кокошчици, бяха се изпарили вдън земя. Старецът отначало си помисли, че е пор или котка. После, когато се научи, че същото е сполетяло и съседите, се убеди, че е лисица...
......................................................................................................................
След победата на социалистическата революция, новата власт се зае с изтребването на дивите зверове. Късове месо, напоени с отрова, бяха разхвърляни из горите. Мечки, вълци и лисици намаляха чувствително. Когато беше дете, нощем вълците се спускаха на глутници от Балкана и тичаха по улиците на селото. Баща му прибираше животните при тях, в къщи. Веднъж те забравиха Ваклушка и... на другия ден намериха само малкото и медно звънче. Да, страшни времена бяха тогава! Никой не смееше да си покаже носа навън нощем!
......................................................................................................................­
- ... спрете да се смеете! Това е неуважение към хляба! - мъжът удари с юмрук по масата и двете деца замръзнаха. - Колко пъти ще ви казвам?! Вън! Вън на двора! Веднага! - показа с пръст той вратата. - Вън!
- Смрачава се - опита се да протестира майката - и вълците вече слизат от Балкана. Скоро ще бъдат в селото... Ако... -
очите и се напълниха със сълзи и тя не можа да продължи.
- Млък! - преряза я остро мъжът и продължи да сърба бобената чорба. - Нека това да им е за урок. Ще видим дали следващият път ще се смеят на трапезата!... Още ли сте тук?! - очите му хвърляха заплашителни мълнии.
Двете деца се бяха свили край вратата и тихо подсмърчаха.
- Няма да се смеем, тате - изхлипа по-голямото дете. - Обещавам!
- Късно е вече за прошка! Въъън ! - изрева той и стъклата на прозорците звъннаха. - Въън ви казвам или ще ви посиня задниците от лобут!
Двете деца изскочиха с нежелание от двора и затрепериха от страх. Вълците виеха от баира...
- Ауу-ауууу-аууууууу! - вълчият вой се носеше близко и все по-близко.
- Бате, страх ме е! - проплака малкото момиченце. Вълците...
То се озърна и не видя по-големия си брат.
- Къде си, бате? - извика немощно момиченцето и заплака. - Батееее...
Големият и брат се беше свил на черницата и се беше притаил между клоните и. Неочаквано една мисъл проблесна в съзнанието му и той реши да си направи лоша шега със сестра си.
- Ауууу - зави той от черницата, също като гладните вълци от гората. - Аууууууу...
Малкото момченце затрепери като тръстика.
- Мамоооо... страх ме е... вълците ще ме изядат... батееее... къде си - наду гайдата то. - Страх меееееее...
Малкото момиченце продължи да подсмърча тихичко.
- Къде си, батеее... страх ме еееее... ще ме изядат...
Палавникът не издържа и коравото му сърце се смекчи.
- Покачи се на кокошарника! - обади се той от черницата. - Вълците няма да те изядат.
Малката къщичка беше направена от забучени в земята дървени колове и покривът и беше покрит със слама. Момиченцето се покатери чевръсто с босите си крачета и се отпусна на върха на къщурката. То се притаи в сламата и се заслуша със затуптяло сърце.
- Ауууу - разнесе се отново вълчи вой, този път съвсем близко.
Големият й брат не беше устоял на изкушението и зави отново.
- Ауууу....
- Вълците са съвсем близо! - извика жената и скочи от масата. - Отивам да прибера децата!
- С това глезене до никъде няма да стигнеш?! - намръщи се мъжът. - Скоро ще ти се качат на главата! - той откачи пушката от стената и се насочи към вратата. - Стой тук, аз ще ги прибера!
- Татеее - малкото дете подаде глава от кокошарника. - Вълците ще ме изядат!... Страх меее е... Искам вкъщиии - заплака отново то.
- Ще се смееш ли на масата? - запита строго мъжът.
- Нееее - заподсмърча момиченцето. - Моля теее...
- Ела, тате ще те гушне!
Мъжът подпря пушката на стобора и взе малкото момиченце в прегръдките си.
- Не се бой - погали той момиченцето, което подсмърчаше тихичко. - Сега ще те заведа вкъщи. Къде е батко ти?
- Покачи... се... на черницата...
Жената се показа на вратата.
- Ох, миличко! - тя избърса сълзите от бузите и и я прегърна. - Сладкото на мама!
Мъжът се намръщи и се върна да вземе другото дете.
Големият сив вълк се спря и задуши жадно въздуха. Плячка!
- Ауууу - зави той и с един скок прескочи ниската плетена ограда.
- Вълк! - изкрещя жената и се втурна навън... - Милчо... чедо...
Мъжът изпсува и се затича към пушката.
- Къде си, Милене?
- Тууук, междууу клоните! - зъбите на малкия тракаха от страх.
- Скочи бързо на земята и тичай вкъщи!
Малкият се спусна чевръсто на земята и... замръзна. Вълкът тичаше в права линия към тях. Очите му светеха като въглени в мрака. Миленчо почувства как краката му омекват и почти се свлече на земята.
- Бягай вкъщи! - блъсна го грубо баща му и грабна пушката. - Бягайййй!
Момченцето стоеше на място, сякаш краката му се бяха сраснали със земята...
Вълкът оголи зъби и скочи. Дългото му мършаво тяло се опъна като пружина...
- Бааам! - разнесе се гърмежът на пушката и огън изскочи от дулото й.
Куршумът посрещна хищника в гърдите и той се преметна във въздуха, преди да падне в краката на малчугана. Мъжът изруга и изрита жестоко умиращия вълк с чизмите си. Вълкът изскимтя жално и... застена. Беше мъртъв!
- О, миличко? - изтича майката. - Добре ли си?
Малкият стоеше като вцепенен. Очите му бяха широко отворени.
- Милчо, Милчо! - разтърси го здраво баща му. - Ела на себе си! Чуваш ли ме?
- Да... тате... не ме стискай... - проплака той. - Боли ме!
- Да се прибираме вкъщи - селянинът хвана малкия за ръката. Ела, не се бой!
- ... има кръв по рамото! - изпищя жената, когато огледа сина си на светло.
- Навярно вълкът го е закачил с ноктите си, когато падна в краката му. Донеси ми ловджийския нож!
Малкото момче се разтрепери.
- Бъди мъж! - бащата го погледна в очите. - Трябва да обгорим раната. Иначе може да се заразиш с бяс!
Мъжът долепи нажеженото до червено острие на камата и се разнесе миризмата на изгоряло месо. Малкото момче припадна...
......................................................................................................................
Старецът се почеса по белега на рамото и се отправи към къщата. На стената беше закачена същата пушка, с която баща му уби някога големия сив вълк.
Старецът насипа олово и барут и закрета към плевнята...
Малкият крадец открехна вратата със свободната си ръка. В другата си ръка стискаше полуудушената кокошка.
- Пипнах ли те?! - извика победоносно старецът и вдигна пушката.
Нехранимайкото замръзна и изпусна кокошката.
- Дядо Милен! - извика той. Гласът му беше пълен с ужас.
Откакто бабичката му умря, старецът беше напълно превъртял. Преди горе-долу можеше да се разбереш с него, но след смъртта й всички се бояха от стареца. Един път дори напълни задника на пощальона със сачми, взимайки го за крадец. Оттогава той оставяше вестника пред входната врата само, когато се убедеше, че старецът го няма наоколо.
- Ето я лисицата, която ми краде моите сладки кокошчици! - в очите на стареца имаше луд блясък. - Е, пипнах ли те миличко?!
- Стой, не стреляй! - облиза пресъхналите си устни момчето. - Дядо Милене, това съм аз - Момчил, синът на Йорданка!
- А, лисицата можела да говори! - ухили се дядото и свали пушката. - Какво криеш в пазвата си?
- Яйца - измънка невръстния крадец и продължи бързо. - Аз ще ти върна всичко, дядо Милене. Само ме пусни...
- Ще видим - ухили се отново лудият старец и сграбчи малчугана за ризата. - Ще видим! - на устните му цъфна загадъчна усмивка.
По гърба на нехранимайкото полазиха ледени тръпки.
- Олеле, дядо Милене - проплака той. - Моля те, не ме бий! Няма да крада повече! Обещавам!
Старецът повлече момчето към храста с копривата.
- О, не, моля те! - заплака нехранимайкото, когато разбра какво го чака.
- Ще ти напаря хубаво задника! Друг път да не помислиш за чуждо!
Старецът му свали гащите и започна да го налага със суровата коприва.
- Олеле, болиии! - зави на умряло момчето. - Болииии мееее!
- И мене ме болеше, когато останах без моите сладки кокошчици! - нареждаше дядо Милен и го шибаше с копривата по краката. - Това е за Чернушка! Тя беше любимата ми кокошчица!
Старецът продължи да го шиба с копривата, докато остана без дъх.
- Сега да те няма! - рече немощно той и пусна нехранимайкото.
Малкият крадец се затича като куршум към реката.
Задните му части пареха като жарава. То прецапа през оризището и се хвърли във водата... Студената вода облекчи парещата болка. Момчето изтри сълзите си и хвърли камък в посока на къщата на лудия старец.
- Скоро ще заплачеш с кървави сълзи! - закани се то и сви войнствено юмручета...

© Kolio Karpela Всички права запазени.




  

© Кольо Карпела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Главен герои на този разказ е моя вуичо, които е бил голям нехранимаико като малък... Колкото до останалите герои някои са сплав от няколко личности, други са измислица...
  • Много увлекателен разказ....допадна ми
Предложения
: ??:??