Петровден мина, горещниците също....

            Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...

            Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевка, бях закачил на един пирон, е по-някога  стрелях по гаргите, или от нямане какво да правя, уж плаша кандидат - крадците.

Хубаво е на село, е може би в моите очи мога да кажа, че без да искам случих...

С жена ми бяхме състуденти, харесахме се, оженихме се, народиха се малките. Може би и двамата задоволихме детските си мечти, аз да имам село, да се возя на трактор, да имам овце, агнета,зайци, гълъби,...А Нуша, жена ми, пък мечтаела да напусне селото и живее в града, да мирише на парфюм и чисто, вмесно на животни, да има нежни ръце и лъщящ маникюр, вместо напукани и груби .

Отначало беше интересно да помагам, после взеха да ме впрягат и да работя, разбира се, че се шегувам, защото ми беше съвестно като се връщаме неделя вечер багажника на колата да беше претъпкан според сезона от пресни кокоши яйца, меса в буркани,.. опаковано и надписано като за изложба.Нашите пък , веднага ни преписаха етажа от къщата, подредихме я по наш вкус, но когато дойдат родителите на Нуша баба Марче и дядо Гочо, винаги софрата и посрещането беше при моите родители, защото горе, демек на етажа ни, според Нуша, било подредено и  за гости.

За разлика от много родители, хайде сватанаци по народно му, нашите живееха в симбиоза,...мама намираше по-ефтин и качествен фураж, татко пък, огромен пазар  за пчелният мед на дядо Гочо, на виното и ракията му.А тъй като с Нуша бяхме сами деца, всичко беше за нас. Ние пък имахме две момиченца, е малко едно след друго, кръстихме ги на бабите Марчела и Даниела,...е и малките идваха понякога на село, ама градският живот по им харесва, балет, чужди езици, пиано, а ваканциите ходеха с родителите ми на вилата близо до Пампорово.

А  ние с Нушето бяхме тогава   като отвързани,... приберем се от работа, хапнем надве-натри и се отдаваме на любовни занимания, какво друго да правим да броим парите ли, нали сме сами в къщи и се разхождаме из стаите  както майките ни са ни родили....

И в събота и неделя на село, а там работа колкото искаш, и зоологическа градина, кокошки, пуйки, две крави, телета, овце и кози с бълхите си, та чак и магарето Станчо,... иначе сееха всички зеленчуци, за пазара и за домашния консервен комбинат, който работеше безспир зиме и лете...

За капак дядо Гочо сееше дини и пъпеши, и накрая тикви. Но, най-имало сметка в дините, по 4-5 тона от декар, по 50 стотинки килото, прай сметка от 10 декара, що карпуза е, смятай..все ми задаваше задачата дядо Гочо, има работа, но има и пари, филосовстваше той. Беше направил доста голяма колиба, отделно сенник, с камъш бе заградил едната страна за лятна баня, да не се виждало.

Местото му беше около реката, все казваше колко декара било и за това правел сеитбообръщение и имал високи добиви.

Та горе-долу четвърта година пазя бостана, е всеки си има задачи, Нуша и дядо Гочо на пазара или да уреждат прекупвачи, баба Марче посреща и изпраща животни, готви и прави зимнина.

А аз пазя, и като ми се обадят, виж набери 2-3 тона карпузи,... хоп на мечтания трактор с ремарке, бера, нося , пълня. уморително си е . После включвам помпата да се полива.

По-напред лятно време, Нуша бе по-умна '' Мамо, ние отиваме събота и неделя в града...''

а бабата '' Що ма , то и тука можете '', '' Можем, ама там си ни е по-хубаво, няма никой '',.. и тръгваме градска отпуска.

          Ама и на село не отстъпваха по наредби,.. големи къщи, подредени , но се гъчеха в лятните кухни с пристройки и с модерен нужник и баня. Не можело къща без лятна кухня, било много по-удобно,зиме по-топло , а  лете било по-хладно,... то не за друго ами в тях е и кухня, и спалня, и телевизора като в градски хол, и всичко ти е под ръка и наблизо.

Бяха ми поставили задачата да сменя контакти, елключове, и нали съм технико-електрико започнах.

Под сянката на двора Нуша и баба Марче дробяха краставици за животните, хубава работа краставиците още по лев и петдесет  на пазара, ама тези им се стрували прерасли и на животните.

Мърманисат си нещо двете, усмихват се потайно,е нали са майка и дъщеря..,ама нададох ухо

- То мама, не ми е удобно да попитам,... ама вие две деца имате, ама още ли се задиряте,.. така де,,

то мий неудобно как да те попитам де,...ам'сещай се ма.. не е само за пред нас, че се харесвате де,

има и нещо друго, ама се спотайваш...

Очите на баба Марче светяха любопитно

- Ами, мамо...- смънка Нуша

Погледнах към ръцете й, въртеше базбая голяма краставица в едната си ръка

Предателка, помислих си веднага, нямаше ли по-малка краставица.

- Догаждах се аз - засмя се баба Марче и я плесна по ръката дето държи краставицата - Туй не е така само за пред нас, да си го пазиш ей, че съм чувала, то гражданките само това чакали...

Иначе баба Марче не даваше и прах да падне върху мен, харесваше ме и като зет и като човек. бях винаги приятно усмихнат и разговорлив. Никога не й скършвах хатъра, ако ме накара някаква работа, помагах за бурканите, за огъня, за лютеницата,... ами нали това е и за нас.

А Нушето доволно се смееше

- Ето кой бил от село,.. само са ни разменили в родилния дом

Дядо Гочо и той беше доволен, помагах му за всичко и най се кефеше като мелим ярма и слама, защото без суетене захранвах машината и местех пълните чували, а вечер имаше добра компания за ракийката и винцето, и разбира се добър слушател.

       Добре си лежа на сянката под чердака на наблюдателницата и придрямвам...

Счу ми се далечна гръмотевица, чак подскочих и се огледах, кога успяха да се съберат облаци,..черни, като на талази пъплят насам.

Бре, Яворовата градушка да не идва...

Присветна и прогърмя по-наблизо, дано да е само дъжд, иначе отиде труда на хорицата  на вятъра.

Да слизам в колибата, тук на високото съм на прицела на някоя мълния. Откачих чифтето и тъкмо да заслизам, по пътчето откъм реката бяга човек към колибата ми,.. свали забрадка от главата  и я размахва,... тая пък коя е.

Слизам долу, подпрях пушката под навеса и се запътих по пътчето

О, булка Петровица,...знам ли й името, всички й казваха така. Живееха няколко къщи по- встрани

Размахах и аз ръце

Тъмните облаци сякаш я гонеха, святкаха и гърмяха след нея,...повя и студен вятър.

Прегърнах я в обятията си, цялата треперяше...

- Спокойно, какво има булка Петровице, кой те уплаши, някое куче или змия,... тук са само смоци или водни, не са отровни,.. не се плаши, няма страшно.

- Страх ме е,... мълнии, гръмотевици,..страх ме е - изхлипа тя и продължаваше да трепери

Светна и изтрещя някъде наблизо.

- Ох ще умра,... умирам - изплака тя и се притисна в мен

- Ела, ела вътре, няма страшно,... святка, гърми, ще отмине,... лятна буря ще да е. Сядай, сядай на леглото, водичка искаш ли

Поклати глава, отпи като жадна ли, като уплашена ли

Едри капки дъжд затупкаха по колибата, стана мрачно и захладня...

Силен порив на вятъра, дъждът се усили, само не и градушка .

Изведнъж нова светкавица раздра мрака,... последва силен трясък,.. небето сякаш се пропука.

Жената се вкопчи в мен треперяйки, помилвах я по главата, по раменете, притиснах я нежно за успокоение. Погледна ме, опита се да каже нещо, но светкавицата и гърмът я накараха да зарови глава в скута ми и ръцете й да потреперват по кръста и хълбоците ми....

следва