Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле на външен вид и от персонала, но това изобщо не ни интересуваше. Цената на билета беше уникална, въпреки че си заслужаваше да преживееш пътуване с такъв кораб. Само по филмите бях виждала такава неповторима гледка. Пътуването нямаше да е кратко до Истанбул, но си  и нямах на представа колко дълго щеше да е. Хубавото беше, че на кораба имаше библиотека и може би щяхме да се възползваме от услугите ù. Доста ни забавиха. Даже започнах да се притеснявам, че вече са ни открили. Капитанът на кораба, минавайки покрай нас, се загледа в малката Гея. Попита един от персонала защо ни държат, а не ни пускат и заповяда веднага да ни настанят. Мислено благодарих на Бога, че е дал такова лъчезарно излъчване на  малката пепелноруса принцеса Гея. Най-новият ни член, в новото семейство, което изграждахме. Наистина приличаше на малка принцеса в бялата си обикновена рокличка и белите калии в косите ù. Ари я гледаше с гордост и още нещо, което си мислех, че мога да го видя в очите на поотраснал човек. Обожание. Сякаш си принадлежаха един на друг. Възможно ли беше наистина да има такова нещо?
- Заповядайте, това ще е каютата ви до пристигането ни в Истанбул. – каза един приветлив глас, който ме изкара от замисленото ми състояние. Погледнах да видя дали и лицето беше толкова приветливо, но прехапах устни, за да не се извикам. Пред мен стоеше едно напълно обезобразено лице и чифт очи, които излъчваха постоянна болка.
– Съжалявам, не исках да ви уплаша. - човекът подаде ключовете за каютата и побърза да тръгне.
– Аз трябва да ви се извиня, моля ви, реакцията  ми беше...
– Напълно естествена, не се обвинявайте за нищо. Ако ви плаша, може и друг да ви обслужва.
– Не, благодарим, искаме вие да ни обслужвате. - казах, като всички заклатихме глави. - Може ли да попитам нещо?
- Питайте, поискайте! Аз ще бъда на ваше разположение през цялото ви пътуване.
– Как се казвате?
– Казвам се... - замисли се за миг и добави. - ... може да ме наричате Аркадаш.
– Ще си починем за около един час. Ако ви е удобно по-късно да ни заведете да видим библиотеката. Ще сме ви много благодарни. - казах, като се опитвах да не зяпам глупаво към обезобразеното му лице.
– След час ще съм отвън и ще ви чакам. - направи гримаса, подобна на усмивка, махна с ръка и излезе.
– Уау, какво ли е преживял горкият човечец? - каза Фоти, като тръскаше неразбиращо черната си къдрава коса.
Чак сега се вгледах във лицето му. За разлика от обезобразеното лице, което излезе преди малко от стаята, това изглеждаше толкова гладко и чисто, недокоснато от никакви белези. Очите му, светлокафяви, и тази малка искра, ги превръщаше в разтопено злато. Нещо във тези очи ми напомняше на Алек. Много странно. Не бях забелязала, че поне една глава бе по-висок от мен и тялото му изглеждаше доста по-едро за възрастта.
– Не мисля, че е прилично да обсъждаме тежката съдба на този човечец. Нека го оставим на спокойствие, става ли?
- Да. - съгласиха се всички  с мен.
– Гея, Ари, бързо в банята да свалим тези дрехи, че Фоти ако ви изпревари, кой знае колко ще го чакате после.
Веднага се разбързаха малките палавници, готови за игра с водата. Обърнах се към Фоти и му се усмихнах. Той за моя изненада изглеждаше бесен, че ще трябва да чака. Искрата в очите му заплашваше да изхвръкне, с готовност да ме изгори.
– Добре де, не е нужно да правим пожар на кораба, особено като знаем, че е единственото място, на което ни стъпват краката. Дай ни 10 минутки и ще е твой ред. - казах, като малко ме плашеше да го гледам направо в очите.
– Ще изчакам. - измърмори под носа си той.
Стори ми се доста разстроен от едно талкова дребно нещо, като да се освежиш в банята. Посегнах към ръката му, за да се опитам да го успокоя, но изпитах остра болка, изгаряща пръстите ми.
– Ох, за Бога, Фоти, какво става с теб? - стиснах инстинктивно пръстите си, за да намаля болката, но нямаше никакъв резултат. Болеше ужасно.
– Ако не побързат,  може да стане и по-лошо, така че давайте, имате 10 минути. - каза Фоти, като едва се контролираше.
– Мамо, какво става? - Ари беше целия мокър и посегна към ръката ми. - Фоти, какво си направил?
- Съжалявам, но не мога повече, имам чувството, че ще се превърна във факла. - докато го казваше, кожата му започна да изхвърля по пода малки пламъчета. Беше затворил очи и обгърнал тялото си с ръце. - Моля ви, помогнете ми!
– Гея, излизай веднага от банята. - извика Ари.
На секундата Гея бе застанала до него и наблюдавахме как дрехите на Фоти се превърнаха в прах по пода. Ари и Гея се хванаха за ръце и се доближиха до Фоти. Инстинктивно отворих устни да изкрещя ,,НЕ’’, но устата ми остана отворена. Гледката беше зашеметяваща, около Фоти се бе образувало малко торнадо, тук, в средата на стаята. Ари и Гея не бяха в опасност, както си мислех, те се опитваха да му помогнат. Малкото торнадо повдигна Фоти от пода и леко го пусна в пълната с вода вана. Чу се силно бълбукане във водата и едно заглушено въздишане. Ари влезе в банята и затвори вратата. Гея се доближи до мен и обърна ръката ми към лицето си. Докосна с малките си устни всички обгорели места и усетих как болката започна да изчезва. Въпреки  че всичко се случи пред очите ми, започвах да си мисля, че отново сънувах. Гея ми се усмихна и каза.
– Надявам се, че вече сте по-добре. Много скоро ще изчезне напълно.
– Но как? Защо само аз съм толкова изненадана? Не забелязва ли никой, че тук стават странни неща?
- Всичко е наред. Нищо, което не знаете вече, не се е случило.
– Съжалявам, че ви причиних болка. - каза Фоти, завит в хавлиена кърпа, като вече приличаше изцяло на себе си.
– Така, като гледам няма за какво да се извиняваш. Гея прави чудеса, не съм сигурна как точно го направи, но погледни, няма и спомен от обгаряне. - показах формално ръката си на Фоти, за да поуспокоя малко разкъсаната му от вина физиономия.
Някой почука на вратата и всички замръзнахме на място.