Минаха много години от деня, в който те видях за последно... А сякаш беше вчера. Една мечта, избледняла в морето на годините, а бе една от най-истинските ми мечти, която за жалост остана мечта. В онзи ден знаех, че може да не се видим повече. Той заминаваше далеч, нямаше за какво да се връща. Никога не му казах какво наистина чувствам, за което ужасно съжалявам. Макар че бяхме само познати, толкова много искам да е тук отново. Поне да го виждам - и това ми стигаше. Но мина много време, аз почти забравих, не го бях виждала с години. Омъжих се за друг, той бе прекрасен, всички мислеха, че аз съм щастлива... и да, донякъде беше така. Сега имах всичко - красота, пари, семейство, ала нещо ми тежеше. Не спираше да ме мъчи една единствена мисъл - Защо съм с него, защо Ти не беше Той?! Как ми се искаше, ужасно ми се искаше да си на негово място. Но понякога, това, което искаме, не става, каквото и да правим. Тогава просто трябва да се примирим. Е, и аз направих това. Отказах се, защото бе безн ...