Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море. Внезапен гръм я извади от унеса й.
Със сподавена въздишка се спусна по неравния път. Струваше й се безкраен.
Зелени дървета обграждаха пътя с клоните си като в тунел. Застиналите им листа тръпнеха в очакване, сякаш на нещо мистично. Някаква незнайна магия бе спряла веселия им танц. Тя подозираше, че дъждът променя природата. Девойката усещаше зова на зеленината, чуваше виковете й, виждаше нуждата й. Все едно природата бе наркоман в очакване на поредната доза.
Блестяща светкавица проблесна между тъмните облаци, но скоро заглъхна. Бурята бързо се приближаваше, а тя, запленена, наблюдаваше очарователно притегателния контраст между спокойното и светлосиньо море, и гъсто скупчените мрачни облац ...