КРАЯТ НА ЕДНА ВОЙНА

   Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата

маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,

мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!

   Май планираха атака срещу  своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там.

Най-напред Плъхокът крачи. Той  е генералът значи? Всъщност  язди чер врабец, вместо истински жребец.

Следва го във стегнат ред рота мишки – сто и пет. Пет от тях са знаменосци, десет – бързи вестоносци. А  деветдесет юнаци са войниците – пешаци. В три отряда са строени и по трийсет наредени на колони и редици мустакатите „кашици”.

Следва конницата миша. Чуй ме, да ти я опиша!

Страшни плъхове с мустаци яхат кривокраки раци.

В  редици три  – по седем воини яздят  там в колони  стройни.

Колко са пък тез ездачи? Двайсет и един са, значи?

Бре, че воини, бре, че чудо! А пред тях препускат лудо гордите  им  командири с капитанските мундири. Носят саби от острица, бомби – зърно от пшеница. И конете им са страшни! Скачат синорите прашни с  девет крастави жабоци, командирите  мишоци.

Помогнете ми, дечица! Колко саби от острица  сочат вярната посока? Колко войнствени мишока водят конницата страшна и оставят диря прашна?

Девет капитани смели конницата са повели. Трийсет смели картечари следват своите другари.

Преброих  дванайсет  топа, три сандъка, пет вързопа със снаряди и гюллета - расли в ниви и дерета. Жълъдчета и глогинки, трънки, шипки, боровинки, са топовните снаряди.

А след тези три отряди забелязах и обоза. Той провизиите вози: -

четири коли с пшеница следват нашите войници.Четири мишоци стари са в обоза каруцари. Всеки вози във колата,  освен зърно за войската, още и по десет крини - пълни с пъпеши и дини.

Любопитно ви е, знам, колко крини има там над чувалите с пшеница?

Я, сметнете ги, дечица! Колко бързо умножихте! Да, четиридесет са. Открихте!

Но до тук не свършва строя. Знам, ще бъде страшен боя – и с убити, и с ранени… Те ще бъдат настанени в походния лазарет.

Докторите там са пет, санитарките са три. Десет мишки са сестри.  Тези учени медици, за ранените войници ще се грижат там, дете.

Но не са ли малко те? Виждам, вече ги събираш, осемнайсет ги намираш. Санитарките им, жалко,  са добри, но много малко. Ако бяха три по пет, всичко би било наред.

Но дванадесет мишлета, със навирени нослета бодро крачат след войската към посоката позната.

Тези пъргави кадети ще помагат в лазарета.

Във войската двеста души маршируват със ботуши.  Ах, каква войска голяма! Но защо врагът го няма?

Вече чувам тръбен зов. Май е и врагът готов? Във тревата нещо шава, черна лапа се подава. Тихо по корем се влачи групичка разузнавачи. Едно коте с лапи черни води пет другари верни.

 А с бинокъл от кубето стар котак следи полето. СЕДЕМ котки-съгледвачи дебнат  там войската, значи? Враговете преброиха, за атака затръбиха.

С викове и песни бойни, войнствени и неспокойни, втурнаха се след Котака десет  котки във атака.

Всички котки са пешаци, нямат офицерски знаци, нямат генерали славни, всички в битката са равни. Нямат пушки, няма строй, водят ръкопашен бой.

Разпиля се из житата на мишоците войската. Пръв избяга командира.

Хвърли сабята, мундира, генералските пагони, и с лампази панталони.

Свря се той във дупка миша, нито мърда, нито диша.

Капитаните чевръсти свиха към житата гъсти. Там от паника обзети изоставиха конете. После в четири посоки, през пшениците високи,

го удариха на бяг към висок и стръмен бряг.

Всички славни картечари се спасяват - кой как свари.

Тъй котаците проклети взеха в плен и лазарета, санитарките, сестрите и обоза със колите, и  мишоците–медици, и  кадетите–войници.

А от конната дружина - половината загина.  И пехотата пострада.

Развъртя се котка млада, па лови, лови пешаци със настръхнали мустаци…

Стар котак, вместо закуска, знаменосеца изхруска. А най-младото котаче  погна мишите тръбачи.

Те захвърлиха тръбите, шмугнаха се из върбите. Тъй завърши без „отбой” този странен, кратък бой.