Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде рано за отмиване на минали събития и очакване на свежо утро.
Четирите сенки едвам се различаваха. По-скоро се размиваха и приличаха на буреносен облак пъплещ по земята. Омраза, навела глава, бързаше нервно набивайки крак в земята. Злоба и Завист подскачаха от напрежение подире ù. След тях бавно и гордо стъпваше Отмъщение. Когато изоставаше,облака се разваляше и ясно личaха сенките напомняйки различията между Съдбите. Тишината беше всепоглъщаща като мрака. По прашния път оставаха само следи от привидно търпение. Тежаха пропити от страх. Страшни следи! Болни и страшни. Незаличими. Прахосващи същества. Криещи същности на хора. Криещи обезличени души. Криещи пагубност и крайности. Тежаха тези две С ...